Защо «Калибрите» летят около най-добрия военен завод в Украйна?
07.05.2022, Сергей Ишченко, Свободная пресса
В украинския сегмент на интернета Киев стартира обратно отброяване до предполагаемото разрушаване на Кримския мост. Как? С какво? Откъде? Организаторите на информационното начинание не обясняват нищо подобно. Просто цифров часовник, тиктакащ на фона на картина с надпис „Кримският мост ще падне“. Час „З“ – 9 май. Тоест в Деня на победата.
Никой, никъде, със сигурност не се съмнява, че нищо подобно няма да се случи на 9 май. И много по-късно? Тук всичко е по-сложно.
Да, ние защитаваме този стратегически мост за Русия от всички посоки, почти наравно с Кремъл. Да, днес в Украйна няма абсолютно нищо в нейния арсенал, което поне теоретично би позволило поне да мечтае поне да надраска този „път на живота“ за слънчевия полуостров. Но точно по същия начин, например, не се съмнявам нито за секунда, че Киев и неговите чуждестранни спонсори също работят точно днес и с пълни усилия да превърнат подобна заплаха за нас в реалност. Дано не е на 9 май. Нека поне някога.
И в този контекст бих обърнал голямо внимание на такова послание от Турция. В самия край на април от там дойдоха важна новина от компанията Baykar, която произвежда ударните дронове Bayraktar TB2, които станаха известни в цял свят след войната за Нагорни Карабах. Разработчиците на това оръжие съобщиха, че са успели да стигнат далеч в създаването на много по-тежък и много по-мощен разузнавателен и ударен БПЛА на голяма височина – Akinci – в сравнение с Bayraktar TB2. Преди седмица с негова помощ турците за първи път от 6 километра височина и с помощта на лазерно целеуказание успешно атакуваха морска цел с въздушна бомба.
Сега какъв е този най-напреднал турски БПЛА Akinci?
Проектиран за въздушни удари срещу наземни цели дълбоко зад вражеските линии. А също и за провеждане на оперативно-стратегическо въздушно разузнаване. Включително радиотехника.
Практическият полетен таван на апарата е 40 000 фута (приблизително 12 200 метра). В същото време дронът може да остане във въздуха до 24 часа и едновременно с това да се движи с крейсерска скорост от 240 километра в час (максималната скорост е 463 километра в час). Преодолявайки по този начин над 5000 километра за всеки полет.
В сравнение с Bayraktar TB2, тежкият Akıncı има много по-широки възможности и решава много по-широк кръг от задачи. По-специално, той има максимално излетно тегло от 6000 килограма, срещу 700 килограма за Bayraktar TB2. Максималното натоварване е 1500 килограма срещу 150 килограма. Тоест точно десет пъти повече. За да направите това, размахът на крилата на това летящо чудовище е по-голям дори от този на американския многоцелев изтребител като F-16. Приблизително 20 метра.
Като цяло Bayraktar Akinci е сравним по размер с американския разузнавателен и ударен БПЛА MQ-9 Reaper (Жътвар). Оръжието може да се носи под крилата на осем точки на външно окачване. Арсеналът му включва бомби със свободно падане Mk-81, Mk-82, Mk-83, включително тези, превърнати в прецизно управляемо оръжие (JDAM), и малки управлявани бомби MAM-L и MAM-C, които са основното въоръжение за дрона Bayraktar TВ2. В допълнение към тях – 70-милиметрови ракети CIRIT с лазерно насочване, както и ПТУР L-UMTAS с въздушно базиране с обсег на изстрелване 8 километра. А за самоотбрана – ракети въздух-въздух с малък обсег на действие Bozdoğan с инфрачервено насочване и Gökdoğan с активно радиолокационно насочване.
Но основната заплаха за нас е, че този крилат робот може да послужи като отправна точка за крилата ракета с въздушно изстрелване. Засега – турският SOM (тур. Stand-off Mühimmat Seyir Füzesi) с обхват на полета до 275 километра, предназначен за въоръжаване на изтребителите F-35.
А там, кой знае? В края на краищата, според министъра на науката, индустрията и технологиите на Турция Нихат Ергюн, страната му е готова да пусне крилата ракета със зона на унищожаване на целта до 500 километра. Ще я окачат ли и при Bayraktar Akinci?
И накрая, най-важното за Русия. От самото начало Анкара се зае със създаването на този дрон рамо до рамо с Киев. Най-добрите украински инженери участват активно в проектирането по тази програма от няколко години. В резултат на това: украинските двигатели АИ-450T са в основата на двигателя на Bayraktar Akinci. Това е в разузнавателната версия. И в ударната – двигателите МС-500 от същата националност. И тези, и другите агрегати се произвеждат от световноизвестната запорожка компания Мотор Сич.
Естествено, заплащането за украинското участие в създаването на Bayraktar Akinci включва доставката на тези доста страхотни машини предимно в Киев. Малко вероятно е точно в началото на декември 2021 г. посланикът на Украйна в Турция Василий Боднар да публикува в своя акаунт в Twitter оформление на Bayraktar Akinci с „тризъбци“ на крилата и значим надпис: „Засега оформлението, но се надявам скоро да стане реалност.“
И сега, както каза едно популярно телевизионно предаване: „Вниманието е въпрос“. Защо Русия, чиито войски днес са на няколко десетки километра от Запорожието, не разби тухла по тухла този огромен завод? Ще добавя: както и преди, без никакво съжаление, в хода на решителната демилитаризация на Украйна, ние действахме с почти всички други гиганти от нейния военно-промишлен комплекс. Като Харковския приборостроителен завод на името на Шевченко, Житомирския бронетанков завод, Лвовския държавен авиационен ремонтен завод, Украинския завод за енергийни машини (Турбоатом), Николаевското държавно предприятие НПКГ Зоря-Машпроект и др.
Всички те, повтарям, вече са в руини. И практически единственото ефективно функциониращо машиностроително съоръжение в Украйна – Мотор Сич – продължава да работи, сякаш нищо не се е случило. Включително и турците, чийто Bayraktar Akinci е на път да се превърне в пряка заплаха за Кримския мост, Крим и Черноморския флот. В същото време – за много напълно наземни обекти в дълбокия тил на Русия.
Разбира се, не ни е позволено да надникваме в сейфовете на операторите на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, които в дълбока секретност разработват последователността и времето на ударите по територията на Украйна с високоточни крилати ракети. Но бих се осмелил да направя определени предположения.
Вярвам, че съществува наше мълчаливо споразумение с Китай относно невероятното оцеляване на Мотор Сич. Е, просто Пекин най-вероятно в партньорство помоли Москва, ако е възможно, да се въздържа от нанасяне на щети на това конкретно предприятие. Защото всъщност китайците отдавна и с право смятат Запорожкия двигателостроителен суперзавод за свой. Макар и временно нагло откраднат от Киев по нареждане на американците.
Позволете ми накратко да припомня тази удивителна и в същото време абсолютно безскрупулна военно-търговска сага по отношение на Китай.
През 2016 г. редица компании, свързани с китайската Beijing Skyrizon Aviation Industry Investmen, всъщност изкупиха контролния пакет акции на Motor Sich, който по това време беше загубил руския пазар. И в същото време, при много изгодни условия, той сключи договор за заем с Киев за 100 милиона долара.
През 2019 г. Мотор Сич изнесе 45 турбореактивни двигателя АИ-322 и 22 АИ-25ТЛК за Китай на обща стойност около 98 милиона долара. Вносителят на АИ-322 беше AVIC International Holding Corp. (39F, AVIC Center, Huafu Road 1018, Futian District, Shenzhen). Доставени са и компоненти за самолетни двигатели АИ-222К-25 и АИ-322.
Според киевската преса през лятото на 2019 г. китайците индиректно контролираха около 75 процента от акциите на запорожското предприятие. Всичко това ужасно не се харесваше на американците, които бяха сигурни, че получаването от китайците на нови технологии от Украйна ще им позволи драматично да продължат напред собствената си програма за ракетостроене. Това беше доста малко. Чрез Пекин, бяха сигурни в САЩ, Иран е способен да се докопа до същия животворящ технологичен източник.
Затова през август 2019 г., специално за унищожаването на украинско-китайската сделка около Мотор Сич, тогавашният съветник на президента на Съединените щати Джон Болтън посети Киев. Смисълът на срещата му с президента на Украйна Владимир Зеленски беше следният: „Влад, прави каквото искаш, но в Запорожието да няма китайци“. Това пише американското издание The Wall Street Journal.
Мигновено Службата за сигурност на Украйна (СБУ) се заинтересува изключително много от споразумението с китайците. Тя започна да разследва този случай по факта на нарушение на член 113 „Саботаж“ от Наказателния кодекс на Украйна. Тогава в тази история се намеси Шевченковският районен съд на Киев, който арестува част от акциите.
И накрая, през март 2021 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна реши да покаже на Пекин среден пръст, а не долари. И без никакво обезщетение върна Мотор Сич в държавната собственост на страната си. Китайците, с право обидени от този откровен грабеж, инициираха инвестиционен спор за 3,5 милиарда долара срещу Киев и наеха редица международни юридически кантори.
Подобни съдебни процеси обаче, както показва опитът, са дълъг процес, не за една година. А ето това: руските войски са почти до самите стени на Запорожието!
Какво мислите: в чия собственост ще се превърне Мотор Сич, ако Русия скоро поеме контрола над този град и в същото време успее да не докосне с пръст основното му предприятие? Освен това, ако самите оттеглящи се украински военни не го затрият в прах с експлозивни заряди според принципа „Така че ти не оставаш за никого!“?
Със сигурност в Москва, при такова щастливо развитие на събитията, ще си спомнят своевременно за нашите стратегически партньори от Китай. И определено ще възстановят справедливостта много по-бързо от разни там арбитражни съдилища. За взаимна изгода не само за нашите две страни, но и за освободената от нацистите Украйна.
От досието на „Свободна Преса“:
През есента на 2020 г. Турция вече пожела да стане собственик на Мотор Сич вместо ограбените китайци. Няколко месеца по-късно, през април 2021 г., президентът Зеленски обяви, че има готов положителен отговор за Анкара. Вероятно съгласуван със САЩ.
Според киевската преса Зеленски е предложил на Турция „около 50% от акциите на Мотор Сич“. Според Киев това предприятие трябва да бъде интересно за турските инвеститори, тъй като произвежда самолетни двигатели за турските дронове.
