Документите Тера и връзките с други източници
Предметът на тази статия е да обсъдим някои наблюдения и по-специално каква е връзката на Документите Тера с Енума Елиш и със Захария Ситчин.
Тиамат е планета съществувала на времето в Слънчевата система, която бива унищожена в хода на войните между различни групировки от ИЗ. В резултат се е получил астероидния пояс. В него има доста остатъци от лед, който показва идентичност със земния океан. Другото интересно е че Тиамат е била доста по-голяма от днешната земя. Така или иначе някой е „ремонтирал“ разбитата Тиамат и от нея е била създадена земята. Плюс, тя е била въведена в сегашната си орбита. Това разбира се изисква технологии и апаратура дето не е по силите ни днес.
Четейки за борбите на ИЗ от Документите Тера, ние вече бяхме запознати с текста на Енума Елиш и с характерите описани там. Първата червена лампа дето ни светна беше името Тиамат. Това, разбира се, веднага предизвика изследването на Енума Елиш и на Захария Ситчин като последствие.
Енума Елиш
Официалната кабало-историческа наука ни съобщава че това е научно-фантастичен роман, написан на старо-вавилонски (шумеро-акадски) език през 7-ми век пр.н.е. на 7 глинени плочки, изкопан през 1849 от Остин Леярд в руините на Ашурбанипал в Ниневия (дн. Мосул, Ирак). Не само това, но и плагиаторът е нарушил копирайта и е взаимствал текста от Хамураби някъде от към 18-16 вв пр.н.е. Името Енума Елиш идва от първите две думи на текста и означава „там горе„.
Епично създаване на света, фокусирано върху единствения бог Мардук, използвано вероятно на някакви празненства (фестивали). Интересното за нас са използваните имена. Това е което прави уликите силни!
Тиамат (първична богиня – срещу – планета), Еа, Аншар, Ану, Енлил, Муму, Мардук, Игиги (срещу Икики). Достатъчно съвпадения, едно към едно. Еа и Енлил са главните персонажи, а Мардук е просто един узурпатор, който пише за себе си преди да бъде изгонен. Читателят може сам да си направи изводите! Досега човечеството плаща за глупостта и простотиите на Мардук!
Захария Ситчин
Роден през 1920 в Баку, Азърбайджан в еврейско семейство, починал през 2010 в Ню Йорк. Крайно забележителна личност!
Официалната оценка за него е че е привърженец и популяризатор на палео-контактите (древните астронавти) и на чуждопланетния произход на човека. Което виждаме като ярка линия в Документите Тера. Ситчин най-вероятно да не е знаел приживе за Документите Тера. Той стига до своите изводи четейки оригиналните глинени плочки на оригиналния им език, и чрез задълбочен анализ.
Атрибутира създаването на древната шумерска култура на Анунаки. Отново червена лампа, Анунаки са добре описани в Документите Тера. Ситчин заявява че Анунаки са ИЗ от планета, която е зад Нептун. Тази планета той нарича Нибиру. Отново червена лампа. Той предлага теорията че Нибиру се движи по крайно удължена орбита и прави една обиколка около слънцето за 3600 години.
Подобно на по-ранни автори като Имануел Великовски и Ерих фон Деникен, Ситчин се застъпва за хипотези, в които извънземните събития играят значителна роля в древната човешка история.
През 1976 той издава Дванадесетата планета, където идеята за Нибиру е застъпена подробно. Ситчин излиза с идеята че Нибиру се е сблъскала в миналото с Тиамат, намираща се между Марс и Юпитер, предизвиквайки глобална катастрофа. Тя предизвикала създаването на земята, астероидния пояс и кометите. Виждаме много добър паралел в Документите Тера, където се използва „звездата на смъртта“ (предположително днешната луна като средство за големи разрушения), за да се унищожи Тиамат (зеленият камък).
Според Ситчин Енки (шумерският бог на водата и човешката култура) предложил да се облекчат Анунаки, които въстанали заради недоволството си от условията на труд, чрез създаване на първобитни работници „Хомо сапиенс“ чрез генно инженерство като роби, които да заменят Анунаки в златните мини, чрез кръстосване на извънземни гени с тези на „Хомо изправен“.
В Документите Тера Енки, главният генетичен експерт създава АДАПА, същество което живеело в Градината на Еден, посредством сливане на гените на ИЗ и един земен звяр (маймуноподобно същество с много сила, предназначено да работи в златните мини). В Еден дори имало родилни камери където жените не се мъчели да раждат.
Ситчин излиза с „Митът за Адапа„, явно не знаейки за Доументите Тера. „Митът за Адапа“ (известен още като „Адапа и храната на живота“) е месопотамската история за падането на човека, тъй като обяснява защо човешките същества са смъртни. Богът на мъдростта, Еа, създава първия човек, Адапа, и го надарява с голяма интелигентност и мъдрост, но не и с безсмъртие, и когато безсмъртието се предлага на Адапа от великия бог Ану, Еа подмамва Адапа да откаже подаръка. Имената са същите както в Документите Тера и действието е същото. Да отбележим че Енки е верятно титла, а не име, означаващо генетичен експерт. Енки = Еа.
Отново засечка, Ериду е бил главния град на боговете, който по-късно дава името на планатета Земя (Earth). ЕРИДУ в Документите Тера. Предполагаме това е достатъно читателят да си направи изводите!
Преди да завършим ще е добре да споменем за един инцидент, показващ колко е бил мразен Ситчин от кабала.
В една от последните си книги, Експедиции на земните хроники, 2004, или в Пътешествия в митичното минало, 2007, Ситчин описва следния инцидент. Той е бил във Великата пирамида в Египет, в един коридор който е водел нагоре. Било е пълна тъмнина. Опитвал е да се качва лека-полека нагоре. В един момент е чул как някава огромна трупа дърво профучала край него с огромна скорост. Явно случайно изпусната от тези мюсюлмански масони намиращи се някъде на върха. По някакво чудо той успял да избегне този опит за убийство и го описва в една от последните си книги. С това ние приключваме тази статия.
