„Третият път“

ПРЕГЛЕД НА КНИГИ: Третият път: Нацисткият интернационал, Европейският съюз и корпоративният фашизъм от Джозеф П. Фарел, 2015 (Авторът е неизвестен, а уебсайта е махнат)

„Едно задължение към историята е да я напишем отново.“ – Оскар Уайлд

Като почитател на книгите на д-р Джоузеф П. Фарел – и има много, много заглавия – бях добре запознат с проучванията и разследванията на Фарел от страната на езотериката и окултизма на нацистите и Третата Райх с последните заглавия, включващи „Райхът на Черното слънце“, „Нацисткият интернационал“, „SS-Братството на камбаната“, и „Розуел и Райха“.

С последната си книга, посветена на нацистките връзки към съществуващи (и скрити) напреднали технологии, глобални операции, окултни ритуали и черни бюджети, които изглежда са свързани с проследяването на отцепилите се цивилизации. Това наистина е разширение на идеите, разкрити в книгата „Нацисткият Интернационал“.

Очарователни неща, идващи от известен физик и образован от Оксфорд историк.

И така, в предговора Фарел го излага, обяснявайки отчасти, че през 1944 г., година преди края на Втората световна война, „нацисткото ръководство и германските индустриалци се договориха да създадат световна система от лицеви компании и система на корпоративните нацистки партийни връзки за поддържане на скрита координация на партийните и корпоративните интереси и цели по времето на следвоенна Германия и Европа.“

Тази „система“, пише Фарел, все още съществува през всичките тези години по-късно на фона на „съзвездието от корпоративни отношения, най-добре характеризирано като картели и тръстове“. Зад тези картели и тръстове, той отбелязва, „дебне нереконструираната и нереформираната фашистка идеология на сливането на корпоративната и държавната власт.“

Фарел пише: „зад множеството малки, на пръв поглед безобидни неща, помощи и благотворителни организации и дори зад възвръщането на по-малко радикализирани политически партии като Християндемократическия съюз (*) на социалдемократите, дебне нацистката партия, която се беше заровила под земята и подобно на тайно общество с дуална разузнавателна организация координираше цялата си дейност.“

Да, нацистите все още съществуват, въпреки казаното ви, казва ни Фарел. Спомнете си, че правителството на САЩ направи „фаустианска сделка“ с ръководителя на германското разузнаване на Източния фронт, а ние имахме следвоенното нацистко влияние в нашето правителство, както бяхме приели бивши нацисти чрез операция „Кламер“ и т. н.

Научих няколко неща. Факт е, че германските империалисти, при кайзера Вилхелм II, пазеха своето влияние в Османската империя, за да използват концепцията за „джихад“ като част от „въоръжаването на религията в служба на германските териториални амбиции…“

Разбира се, Вилхелм се стремеше да се възползва от „революционизацията“ на ислямските територии, за да бие британците в онези области на света, които германците се стремяха да контролират.

Сто години по-късно ние се занимаваме с отпадъчния продукт на нацистите и Втората световна война, чрез създаването на Европейския съюз и все по-засилващия се корпоративен фашизъм, управляващ голяма част от планетата, където германците са „в основата“.

И нещата стават много интересни, когато Фарел се задълбочава в „Големия адронен колайдър“ на ЦЕРН и как се управлява „космологичен картел“ – с германските интереси в основата си, намиращ се в Швейцария – и как се „отклонява създаването на кварк-глуон кондензати и т.н. – поне публично. Това, което ЦЕРН може да прави – тъй като не е предоставено на независими изследователи – могат да бъдат „ежедневни чудовищни области на физиката“, както беше при потайните дейности, провеждани през нацистката ера. Да призная, че не разбирам всичко, което Фарел казва, но все пак е интересно и си струва да се обмисли, тъй като тези неща не изглеждат съвсем правилни в наши дни, тъй като изглежда фашизмът отново марширува. Тази книга със сигурност отваря очите за това, което наистина може да се случи. И Фарел прави изследванията.

Много – и имам предвид много! – информация се хвърля върху читателя в течение на тези 350 страници, които са разделени на три части: „Weltmacht oder Untergang“, „Европа от Атлантическия океан до Урал: картели, валута и нацисти“, и „Европа от Атлантическия океан до Владивосток: комунистическата страна на монетата.“ Да, не само с нацистите трябва да се притесняваме, но и с комунистите. Сякаш 20 век наистина никога не е приключил.

Това не е леко четене. Всичко това е много интересно (и малко повтарящо се, което може да бъде добро, ако информацията не се попие съвсем) и важно за тези, които искат да знаят какво може наистина да се случва на нашата размирна планета.