Дюсън: „АЗ ПРАВЯ “ И „СЛУЧВА МИ СЕ“

„Кaкво правиш?“, „Аз правя“ са основни роботни клишета от ежедневния фолклор. Колко от вас обаче осъзнават, че за да кажеш „аз върша“ нещо, по дефиниция означава да си самоосъзнат за това действие. Или по-просто казано, трябва да има съзнателно желание, последвано от воля, която да упражниш. Тази типична поведенческа матрица трябва да бъдe разглеждана винаги от перспективата на самоосъзнатост на конкретния индивид. В правенето на нещо и в неосъзнатата му имитация, случването, действат специфични космически закони – за свободния избор, за привличането и отблъскването и за причините и следствията. 99% от случаите, в които човек употребява израза „аз правя“, всъщност той не върши никакво действие, а просто мечтае или желае. Пожелателното мислене не е действие. Защото на повечето хора всичко им се случва, без да имат контрол над самото действие. То е като да те вали дъждът. Нямаш никакъв контрол над него, просто ти се случва.

Когато животът ти е напълно контролиран от външни събития и импулси, ти НЕ извършваш съзнателно действие, теб нещата те сполитат. В дефинирането и осъзнаването на това се корени човешкото щастие. Масово хората са неудовлетворени и нещастни от живота си, точно, защото той им се случва. И колкото могат да контролират природните явления, толкова контрол имат и над собствения си живот. Практиката показва, че не парите или социалния статус, а самоосъзнаването и вътрешният мир те правят щастлив. Това става, когато имаш верния ключ към дадената ключалка. Може да имаш връзка с хиляда ключа, но ако не могат да отключат единствената врата, която е пред теб, те са просто ненужна ръжда. Именно в това се крие заблудата, че парите или властта могат да те направят щастлив. Доволен, богат, може би. Но не и щастлив. Нещата, за които човек се бъхта и има амбиция, не могат да носят щастие.

Защото щастието не се постига. То е вътрешно състояние, което се осъзнава, едва когато разбереш какво е. Това, което постигаш, трябва да „съвпада“ с плана на Висшия ти аспект за твоята инкарнация, твоят собствен план за живота ти тук и сега, твоето ‘моджо’, както е модерно да се нарича. Така, че докато не си осъзнат, не можеш да изпитваш относително стабилни емоции и чувства, характерни за по-висшия тип емоционалност. Онези, които не могат да мутират като вируси. И докато това не стане, можеш само да се залъгваш, че „ти правиш“ нещо или че въобще можеш да си щастлив.

Още в зората на детството на човек му се внушава, че той трябва да постига неща. Че животът е амбиция и конкуренция, искане, поставяне и постигане на цели. Не, че е ясно какво точно, но всички искат да постигнат нещо в живота си, като под „нещо“ в повечето случаи се разбира пари и власт. Всеки има някаква представа за това, какво иска да бъде. И желанието да бъдеш нещо, по дефолт (подразбиране) игнорира най-важното, това, което вече си! Ако не знаеш какво си, а искаш да бъдеш нещо друго, това драматично редуцира потенциала ти и те дехуманизира. В този смисъл искането да бъдеш нещо, те поставя винаги в конкуренция с другите. А конкуренцията е вид мутация, която те отклонява от щастието, защото засилва илюзията за разделение и те анимира постоянно да се сравняваш с останалите, какво те имат и какво те постигат и според това кроиш, планираш, калкулираш и коригираш собствения си живот, за да имаш на всяка цена повече от тях. Това е идиотско.“

Вътрешен космос