Връзка във времето
08.01.2025, канализирано
Здравейте, любими мои!
Днес, когато много хора празнуват Коледа, исках да споделя с вас спомени за моя любим син и да ви разкажа за началото на неговия път.
Гледайки го от първите дни на живота му, разбрах, че той не расте като обикновено дете.
От малък той гледаше на света и на хората с такова нескрито любопитство, сякаш се опитваше да разгадае гатанката на самия живот и да проникне в душата на всеки човек, с когото съдбата го събра.
Ето защо реших да го изпратя да учи при есеите, осъзнавайки, че аз самата няма да мога да му дам образованието и възпитанието, което той би могъл да получи, общувайки с мъдреците, каквито тези хора ми изглеждаха.
Те бяха твърде различни от тези, които заобикаляха Йосиф и мен. Те бяха предимно занаятчии и търговци, с всичките им несъвършенства и страсти.
Чувствах, че синът ми е достоен за друга участ, че е дошъл на Земята за нещо по-важно и сериозно.
И скоро разбрах, че не съм сбъркала.
Колкото и да беше тежка за мен раздялата с моя скъп син, аз видях колко щастлив беше той в есенската община, как братята му го обичаха, как се грижеха за него, на колко науки и занаяти го научиха.
Знаех, че никога не бих могла да му дам това, което му дадоха тези необикновени хора.
И когато дойде време да напусне този дом, който се превърна в негов дом, той беше много тъжен, предусещайки, че никога няма да бъде толкова спокоен, щастлив и защитен от ежедневните несгоди, както през всичките тези години сред хората, които го обичаха.
Не му беше лесно да се потопи в светския живот – една съвсем различна реалност – и най-важното – да намери своето място и истинска цел в него.
С Йосиф се стараехме да го подкрепяме с каквото можем, но все пак най-голямата му опора и верен спътник през краткия му земен живот стана Мария Магдалена – тази чиста и светла душа, сякаш изпратена от Твореца като дар за моя син.
Обичах я с цялата си душа, а майчиното ми сърце беше изпълнено с щастие и радост, когато ги гледах – толкова красиви, млади, весели, безкрайно обичащи се.
Чувствайки се неудобно в шумната и оживена Юдея, чийто дух беше толкова чужд и на двамата, те се решиха на дълго и доста опасно пътуване до Индия, за която бяха чували много от търговци, които донасяха странни стоки оттам.
И един ден с един от тези търговски кервани те тръгнаха на дълъг път.
Беше много трудно да се разделя с тях, защото разбирах колко малка е надеждата да получа новини от тях.
И въпреки това няколко пъти успяха да ги предадат чрез познати търговци и знаех, че са живи, здрави и щастливи в тази далечна страна.
Може би сте се изненадали, че реших да споделя чувствата и спомените си като майка с вас.
Но внезапно ми се прииска, мили мои, да си представите и мен, и моя Йешуа, и Мария Магдалена не като някакви далечни, недостъпни безлични създания, а като живи хора – същите като вас, с тази разлика, че служехме на човечеството в онези далечни времена, а вие го правите сега – на кръстовището на духа на епохите.
И не се знае чия мисия е по-ценна за човечеството, тъй като всеки от нас е уникален по свой начин.
Всички ние сме части от Създателя, едно единствено и неделимо Божествено същество, с единствената разлика, че някои от нас сега са на финия план, а други на физическия.
Затова ви моля, родни ми, общувайте с мен и моя любим син, като с живи хора: не с молитви, а със собствените си думи – тези, които идват от сърцето и от самата дълбочина на душата ви.
Повярвайте ми, ние ще ги чуем много по-бързо, отколкото религиозните текстове, научени и съставени от духовници, които носят съвсем различна – безлична – енергия.
И помнете, ние винаги сме с вас, особено сега, когато завесата между световете става все по-тънка всеки ден.
Скоро всичко ще ви бъде разкрито без разкрасяване или изопачаване и ще се изненадате колко близки сме всички ние един с друг.
Майка Мария, която нежно ви обича, ви говори
Прието от Марта на 7 януари 2025 г.
