Писмо за Сидни Пауъл
23.01.2021, Ана фон Райц
Тази галантна дама сигурно се чуди: „Какво по дяволите …?“ – макар че е твърде излъскана, за да го каже публично.
Тя бе дръпната във вътрешния кръг и изключена, дръпната и изключена и й е даден „Валс“ в продължение на три солидни месеца и тя трябваше да се чуди – какво става? Какво означава всичко това?
Тя правилно определи мястото на Адмиралтейския закон като единствения наличен приложим закон.
Тя упорито търси доказателства след доказателства. Тя лоялно подкрепя Доналд Тръмп през целия път – и все пак?
Къде е подкрепата в замяна? Къде е кортежът? Къде е Руди и DоJ? Защо самият Тръмп не даде на Сидни време през деня?
Е, добре, виждате ли, ситуацията е проблематична, защото и двете страни в тази Страстна игра са мръсни, те просто са мръсни по различни начини.
Всяко мръсно дело и измама, извършена от папите и HRE-момчетата, се сравнява почти до главата с мръсни дела, извършени от Британската Териториална Американска Армия.
И от двате, военните всъщност са най-виновни, защото от 1863 г. те контролират и през цялото време окупират цялата страна като Международен Военен Протекторат.
Джо Байдън може да носи бельо от захарен памук, но има генерали и адмирали, които не са много по-назад от него.
Повечето хора между американските военни, така и извън тях подкрепят нашите войски до N-та степен и в по-голямата си част заслужават тази лоялност и уважение ….. има обаче много проблеми по отношение на тяхното изпълнение – или липсата на изпълнение – от името на Американския народ.
Те са на наша заплата в продължение на 150 години с простата работа за защитят нас и нашите граници и сами можете да се убедите, че вместо това бяхме жертва на нашите собствени груби и погрешно насочени военни.
Американският флот беше този, който транспортира цялото ни злато в офшорки за „пазене“ и никога не го върна.
Американската армия създаде „печеливши от политиката“ съдилища под чуждестранна юрисдикция, които се използват за тормоз, грабежи и ограбване на невинни американци през последните 160 години.
Това беше съвместното решение на всички клонове да признаят това НЕЩО във Вашингтон, Окръг Колумбия, като „цивилно“ правителство, на което дължаха вярност – макар да не успяха да помогнат на действителните си работодатели (нас) и не успяха да ни информират напълно, нас, Американската Публика, за това, което всъщност се случваше.
И нека си признаем, доста е трудно да се управляват 900 военни бази във всеки ъгъл на света и да се управляват само Бог знае колко незаконни бизнес-операции – от наркотици до проституция и трафик на деца и продажби на оръжие – без да извършвате престъпления, но да знаете добре че извършвате престъпления.
Така че реалният факт, Сидни, е, че американската армия, която всички очакват да ги спаси, е също толкова мазно-мръсна, макар и по-малко неприятна от нашата Федерална държавна служба – и двете са чуждестранни собствености и се управляват, в крайна сметка от папата. (*)
И двете страни – и корпорации, и служби, т.е. Американската военна служба и Федералната държавна служба – се сочат с пръст и заплашват да влязат във война една срещу друга – но и двете са виновни и двете отчаяно се нуждаят от амнистия от действителните им работодатели, американските щати и хората.
И двете се държат като уплашени и подли деца, опитвайки се да блъфират това обстоятелство; и нито един от тях няма крак, за да застане по отношение на измамите, грабежите, трафика и други престъпления срещу действителното ни гражданско население, които са се случили тук.
И докато те се държат и обиждат един друг, ние казахме на папата като техен работодател, че им е забранено да започват всякакви битки помежду си на нашата земя и почва – така че крайният собственик на двете „корпорации за обслужване“ няма оправдание за неразбиране или за позволение да започне голям пожар.
Всички ние имаме интерес да спрем престъпленията и всички имаме интерес да видим по-добри дни за тази държава – но това е невъзможно, докато и военните, и държавната служба не се придържат към фактите, направят честни корекции и потърсят амнистия за останалото.
Не е ли това красива кана с рибки?
Те не приветстват помощта ви с отворени обятия, Сидни, защото всички те – и от двете страни – все още се опитват да се скрият и да отрекат собствената си вина и съучастие. Те се страхуват, че щом го разберете, ще ги преследвате и ще прекарате всеки един от тях под кила (на кораба) (**), понеже това и дори още по-лошо е изискването на Закона за Адмиралтейството от 1860 г.
Не им е хрумнало, че бихте могли да работите в обществен интерес, за да помогнете за оправянето на тази бъркотия и посредничествате за амнистия от действителното правителство.
По този начин най-накрая бихме могли да донесем мир и да поставим конете пред каруците и да не губим повече време, опитвайки се неефективно да крием Истината, да обвиняваме другите или да дялкаме нещо по-далеч от американските щати и хората.
Нуждаем се нашите Блудни Служители да спрат кавгите и да се върнат на работа, действайки с Добра Воля и под ръководството на действителното гражданско правителство в тази държава.
Под линия: (*) – Спомнете си как меко и игриво Тръмп подходи към папата… Тонът на тази жена е рязък, но тя ги заби с пирон към пода! Тя го казва вече – не чакайте военните да направят нещо! Трябва сами да се организираме.
(**) – Това ни напомня за романа „Галатея“ на Петър Бобев издаден през 1967, защото освен че има подобно прекарване под кила, но и действието се развива на вода и под водата, т.е., в рамките на адмиралтейския закон! На Бобев последното не му беше известно; нямаше я тази широта на обмена на информацията! Романът е за юноши, но ви го препоръчваме; по-възрастните ще научат доста неща! За съжаление книгата не е достъпна публично и трябва да я търсите в местните библиотеки! Други произведения на Бобев са тук. Ето един преглед за карибските пирати на средиземноморието, по български, от Валентин Иванов, който ще ви помогне да си съставите впечатление за творбата.
