Ваканционният Фулфорд: Запознаване със севернокорейците

Известие за читателите. Следващите няколко доклада ще бъдат предварително написани, за да мога да взема годишната си почивка (еврейският sabbat) в канадската пустош. Те ще се съсредоточат върху историята на това как се включих в борбата с хазарската мафия. Надяваме се, че това ще помогне на читателите да разберат по-добре какво се случва сега. Разбира се, ако се случи нещо наистина голямо, ще публикуваме извънреден доклад.

Опитите за убийство срещу мен и убийството на много от моите колеги бяха част от нацисткия преврат, извършен в САЩ след 11.09.2001 г. Тази нацистка фракция, ръководена от фюрера Джордж Буш-старши, беше подгрупа на хазарската мафия. Те убиваха журналисти като част от усилията да контролират повествованието, т.е. историята, чрез която западното общество беше водено. Това обаче не го разбрах, докато една севернокорейска принцеса не ми показа доказателствата.

Ето как се случи. Изпитвах силна цензура във Форбс. Това започна, след като пуснах историята за убийството на банкера, която подробно описах в доклада от миналата седмица, насочвайки към мен вниманието на хората, които дават заповеди на семейството Форбс.

Например, статията ми за Ситибанк (компания на Рокфелер), изгонена от Япония, поради пране на пари за гангстерите, беше премахната, въпреки че моят източник беше японското финансово министерство, което говореше документално. Последната капка за мен дойде, когато разбрах, че антивирусна софтуерна компания правеше вируси. Форбс смъкна историята с оправданието, че съм бил „ненадежден“, а всъщност историята беше убита, защото на Стив Форбс бяха дадени 500 000 долара от антивирусната компания, според информатор от Форбс.

Във всеки случай беше ми писнало да пиша бизнесова порнография и реших, че следващият ми ход в кариерата е да премина към писане на книги. Надеждата беше да ги превърна в холивудски филми. И така, изпратих две глави и очертание на една планирана книга на моя агент в САЩ. Книгата би описала един систематичен модел на убийството на политици, журналисти, индустриалци и т.н. от политици и гангстери, които бяха част от корумпираното тайно правителство, което реално управлява Япония.

Ден след като изпратих предложението за книга, ми се обади Каору Накамару, която каза, че е принцеса и първа братовчедка на император Хирохито. Тя ми каза, че би било лоша идея да публикувам книгата. Очевидно тя беше свързана с хора, които четяха пощата ми, затова реших да се срещна с нея. Когато я попитах откъде знае какво има в моето предложение за книга, тя каза: „Една богиня ми каза“. (Тази богиня ще бъде Аматерасу, управляващото божество на японската полиция за сигурност).

Когато се срещнах с Накамару, тя каза: „Разбирате всичко за корупцията в Япония, но не знаете нищо за истинския източник, който е на Запад.“ След това тя ми даде видео с истината за 11 септември. По онова време си мислех „О, Боже, това е един от онези антисемитски филми за 9.11, за които четох в Ню Йорк Таймс“. Нямах намерение да го гледам, но тя продължаваше да ми досажда, докато не го направих. Това беше истинско червено хапче за мен. Не беше нужна голяма проверка на фактите, за да се осъзнае, че 9.11 е вътрешна работа. От ракетата, ударила Пентагона, без да счупи прозорците на втория етаж и да не остави остатъци от самолет, до един репортьор на Би Би Си пред сграда №7, видима на заден план, който казва, че тя вече се е срутила, 20 минути преди това действително да се случи със скоростта на свободното падане, доказателствата бяха неоспорим.

Истинският проблем беше обгръщането на ума ми колко невероятно голямата група, която би била необходима за провеждане на кампания като тази. Последиците бяха наистина умопомрачителни. Само като гледах историческите събития, осъзнах, че такива фалшиви флагове обикновено се използват като извинение за започване на войни.

Например, потъването на „невинния пътнически кораб“ Лузитания през 1914 г. беше използвано като извинение за демонизиране на германците и принуждаване на американците да се присъединят към британците в Първата световна война. Едва сто години по-късно, през 2014 г. британците публично признаха, че Лузитания е транспортирала оръжие и следователно е била законна военна цел. Историците отбелязват, че рекламите във вестниците предупреждавали пътниците преди корабът да бъде изпратен в близост до германските подводници като жертвоприношение.

През 2001 г. хората, които контролираха САЩ, използваха 9.11 като извинение да нахлуят в Близкия изток (отново).

В моя все още наивен мироглед мислех, че ако хората разберат истината, ще има революция. След като публикувах статии на първа страница за големи японски списания, в които се посочват доказателства, че 9.11 е вътрешна работа, проведох пресконференция в Японския клуб на чуждестранните кореспонденти (FCCJ), за да представя доказателствата пред международните медии.

Едва когато никой от тях (с няколко малки изключения като затънтени австралийски вестници) не съобщи за доказателствата, разбрах, че свободата на печата е заличена от западните медии.

Никой в ​​FCCJ или в западната преса не ме обсъди или представи доказателства, показващи, че греша. Вместо това, всякакви непознати хора изведнъж започнаха системна кампания за дискредитиране против мен. Общата история беше, че пия наркотици, вярвам в НЛО и съм загубил ума си. Бях поставен в черния списък и никой от ​​английската преса не искаше да работи с мен. Много редактори ми казаха, че им е било наредено от шефовете им да не публикуват моите истории.

За щастие бях издал книги на японски, които се продаваха добре и ми осигуряваха приходи. Запознах се и с японския автор на име Охта Рю. Той ми обясни, че към него се е обърнала група японци, които са изучавали западните структури на властта преди и по време на Втората световна война. Той използвал предоставения от тях материал, за да публикува книгите си.

Това, което Охта каза, беше умопомрачително по онова време. Говореше за това как Западът има тайно правителство, управлявано от семейства като Ротшилдови и Рокфелери. Това може да е общоизвестно сега, но по времето (около 2005-6 г.), когато направих интернет-търсене за Ротшилдови, намерих точно едно изречение за тях в цялата мрежа. Това беше от израелска чат-стая, където един участник спомена слух, че Ротшилдови са участвали във формирането на Израел.

Що се отнася до нашия известен властелин Дейвид Рокфелер, той беше номер 300 или повече в списъка на най-богатите на Форбс и се смяташе за човек от миналото. Трябваше да се върна към изданието на Форбс от 1918 г., за да разбера истинската история. Оказва се, че Джон Рокфелер (Първи) внезапно е обеднял за една нощ, като е дарил цялото си състояние (около 300 милиарда долара в днешните пари) на някаква фондация. След като парите бяха дошли във фондацията, собствениците не платиха данък върху наследството и не трябваше да разкриват много информация.

Една хартиена следа доведе до над 200 фондации, контролирани от Рокфелер, които от своя страна контролираха повечето от компаниите от Форчън 500.

Това, което започнах да осъзнавам, беше, че всички убийства на японски политици и т.н. са част от враждебното превземане на японската корпорация от Рокфелер и сие. Един ключов човек, който използваха за извършване на тази операция, беше Хайзо Такенака, който беше министър на финансите и икономиката от 2002-2005 г. Докато беше на тази работа, той демонтира системата на кръстосаното притежание на акциите, при която банките и компаниите притежаваха взаимно акциите си. Такенака принуди всички банки да продадат акциите си в обявените японски компании на чуждестранни фондове като Vanguard, Blackrock и State Street & Banking. Когато го конфронтирах за предаването на всички регистрирани в Япония компании на Рокфелер и т.н., той се изви видимо в стола си и се изплъзна.

Обаче ден след интервюто ми по телефона се обади служител в японската банка за развитие, който ми каза, че има някой, който Хайзо Такенака иска аз да срещна. И така, отидох в хотелска стая в центъра на Токио, където срещнах човек на име Ширамин, който сам се нарече Нинджа.

Записах с негово разрешение разговора, в който той ми предложи работата на министър на финансите на Япония, стига да се съглася с плана да се убият 90% от човечеството. Той каза, че това е необходимо, за да се „спаси околната среда“. Тъй като войната не уби достатъчно хора, планът беше да се използват болести и глад, за да се убият всички, каза той. Ширамин добави, че ако откажа предложението, ще бъда убит.

За негова чест, когато Ширамин ме срещна и ми даде това предложение, той също ми подаде касета и ми каза да я слушам някъде насаме. В тази лента той каза, че проблемът са „старейшините на Цион“. Друг пратеник на Такенака ми каза, че той е предал контрола над всички корпорации на страната, защото Япония е била „заплашена от машина за земетресения“.

На следващия ден друг човек ми се обади и каза, че иска да се срещнем. Отново срещата се състоя в хотелска стая в центъра на града. Този път това беше някой от азиатското тайно общество, известно като Червеното и Зеленото. Той каза, че те имат 8 милиона членове, включително 200 000 убийци, които могат да помогнат. Тази група също знаеше за плана за убиване на 90% от човечеството, защото тайно бяха записали една среща в Бохемската Дъбрава (*), където са обсъждали всичко това.

Членовете на тази група отдавна са работили със западните тайни общества, например като им доставяли хероин от златния триъгълник. Въпреки това, именно опитът да ги убият със SARS, био-оръжие, предназначено да убива азиатците, най-накрая ги поставил на военна нога.

Може да си представите моя шок и дезориентация, когато се сблъсках с всичко това в продължение само на една седмица. Като човек, който е прекарал целия си живот в официалния отворен свят, както се вижда в публичните записи, това беше меко казано смайващо. Във всеки случай, тъй като не можех да се съглася с плана за убиване на 90% от човечеството, реших да се съюзя с азиатското тайно общество.

Отначало, като миролюбив журналист, се сетих за идеята, че може би азиатското тайно общество може да показва филмите за истината за 9.11 в киносалоните в китайските квартали. В крайна сметка обаче имах така наречения ми момент „Убий Бил“. Във филма „Убий Бил“ има сцена, в която жена убиец (изиграна от Ума Търман) води отчаяна битка за живота си с едноок противник. Когато Търман изважда окото на противника си, изведнъж битката приключва.

Това, което разбрах, беше че повечето западняци (като мен) нямат представа какво правят техните тайни водачи и ще бъдат ужасени, ако разберат. Недостатъкът на тайното западно правителство беше, че то беше силно централизирано. Така че аз посъветвах азиатското тайно общество да „извади окото“. Дадох им списък с всички хора, които бяха членове на Билдерберг, Съвета по външни отношения и Тристранната комисия. Казах, че ако ги извадите от играта, може да спрете планирания геноцид.

По-късно, когато земетръсната заплаха беше отправена директно към мен, аз отговорих, че „не можете да спрете убийствата със земетръсна машина“.

Другото, което предложих на Азиатското тайно общество, беше, че купуването на държавни облигации на САЩ е по-лошо от закупуването на опиум. „Поне опиумът ви доставя удоволствие, но сега им плащате, за да ви убият“, казах на един от главните съветници на китайското Политбюро.

Във всеки случай Азиатското тайно общество се мобилизира. Те заплашиха да убият западния елит и също така спряха да купуват държавни облигации на САЩ. Така опитът да се убият 90% от човечеството беше спрян. Това беше истинският фон на така наречения „Шок на Леман“, финансовата криза от 2008 г., и раждането на администрацията на Обама.

Тайната война обаче едва започна. Много нови играчи излязоха от сенките след тези събития.

Следващата седмица ще говоря за това как се срещнах с Дейвид Рокфелер. Ще обсъдя и срещите си с групи като „Черното слънце“, „Илюминатите“ (два вида), Тайната Космическа Програма „Нацисти“, руската ФСБ и бившия ръководител на МИ-6 д-р Майкъл Ван де Меер.

Моля, очаквайте следващия доклад …