Официално: Глобализъм
01.08.2023, От Уикипедия, свободната енциклопедия
Да не се бърка с глобализацията.
Глобализмът се отнася до различни модели на означаване отвъд обикновения термин ‘международен’. Използва се от политолози, като Джоузеф Най, за да опише „опитите да се разберат всички взаимовръзки на съвременния свят – и да се подчертаят моделите, които лежат в основата им (и ги обясняват).“[1] Въпреки че се свързва основно със световните системи, може да се използва за описание на други глобални тенденции. Понятието глобализъм също се използва класически за разграничаване на идеологиите на глобализацията (субективните значения) от процесите на глобализация (обективните практики).[2] В този смисъл глобализмът за глобализацията е това, което е национализмът за националността.
Терминът сега често се използва като пейоратив (презрение, неодобрение) от крайнодесни движения и теоретици на конспирацията.[3] Погрешното използване по този начин също е свързано с антисемитизъм, тъй като антисемитите често отнасят глобалистите към евреите.[3][4][5]
Определение
Пол Джеймс определя глобализма като
поне в неговата по-специфична употреба… като доминираща идеология и субективност, свързана с различни исторически доминиращи формации на глобалното разширение. По този начин определението предполага, че е имало предмодерни или традиционни форми на глобализъм и глобализация много преди движещата сила на капитализма да се стреми да колонизира всяко кътче на земното кълбо, например, връщайки се към Римската империя през втори век сл. н. е. и може би към гърците от пети век пр. н. е.[6]
Ранните идеи на глобализма бяха изразени и от Адам Смит чрез неговите възгледи за ролята на стоките в разграничаването на цивилизованото от варварското, което беше дълбоко вкоренено в идеологията на империите.[7][8][9][10]
Манфред Стегер разграничава различните глобализми като глобализма на справедливостта, глобализма на джихада и пазарния глобализъм.[11] Пазарният глобализъм включва идеологията на неолиберализма. В някои ръце свеждането на глобализма до единната идеология на пазарния глобализъм и неолиберализма доведе до объркване. В своята книга от 2005 г. „Колапсът на глобализма и преоткриването на света“ канадският философ Джон Ралстън Саул третира глобализма като паралелен с неолиберализма и неолибералната глобализация. Той твърди, че глобализацията далеч не е неизбежна сила, но вече се разпада на противоречиви парчета и че гражданите отстояват националните си интереси както по положителен, така и по разрушителен начин.[12]
Политолозите Джоузеф Най и Робърт Кеохейн, основни мислители на либералния институционализъм като нова теория за международните отношения, обобщиха термина, за да твърдят, че глобализмът се отнася до всяко описание и обяснение на свят, който се характеризира с мрежи от връзки, които обхващат многоконтинентални разстояния, докато глобализацията се отнася до увеличаване или намаляване на степента на глобализъм.[1] Терминът се използва по специфичен и тесен начин, за да опише позиция в дебата относно историческия характер на глобализацията, като например дали глобализацията е безпрецедентна или не. Например, това използване на термина произхожда от и продължава да се използва в академични дебати относно икономическото, социалното и културното развитие, което се описва като глобализация.[13]
Използва се за описание на международни усилия, започнали след Втората световна война, като Организацията на обединените нации, Варшавския договор, Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз, а понякога и по-късните неолиберални и неоконсервативни политики на изграждане на нации и военен интервенционизъм между края на Студената война през 1991 г. и началото на войната срещу тероризма през 2001 г. Исторически погледнато в международните отношения от 1970-те и 1980-те години глобализмът и регионализмът са били дефинирани малко по-различно поради Студената война. Анализаторите обсъдиха дихотомията глобализъм срещу регионализъм, в която глобалистите вярваха, че международните събития по-често възникват от конкуренцията на големите сили (тогава съперничеството между САЩ и Съветския съюз),[14] докато регионалистите вярваха, че по-често възникват от местни фактори.[15][16][17]
Концепция
Вижте също: Глобално управление
Терминът за първи път влезе в широка употреба в Съединените щати.[18] Модерната концепция за глобализъм възниква в следвоенните дебати през 1940-те г. в Съединените щати.[19] В позицията си на безпрецедентна власт, плановиците формулираха политики, за да оформят следвоенния свят, който искаха, което от икономическа гледна точка означава обхващащ целия свят капиталистически ред, съсредоточен изключително върху Съединените щати. Това беше периодът, когато глобалната им мощ беше на върха си: Съединените щати бяха най-голямата икономическа сила, която светът някога е познавал, с най-голямата военна машина в човешката история.[20] През февруари 1948 г. екипът за планиране на политиката на Джордж Ф. Кенан каза: „Ние притежаваме около 50% от световното богатство, но само 6,3% от населението… Нашата истинска задача през идния период е да създадем модел на отношения, които ще ни позволят да поддържаме тази позиция на несъответствие.“[21] Съюзниците и враговете на Америка в Евразия по това време все още се възстановяваха от Втората световна война.[22] Историкът Джеймс Пек описва тази версия на глобализма като „визионен глобализъм“. Според Пек, това беше широкообхватна концепция за „американоцентричния държавен глобализъм, използващ капитализма като ключ към своя глобален обхват, интегрирайки всичко, което може, в такова начинание“. Това включва глобална икономическа интеграция, която се срина по време на Първата световна война и Голямата депресия.[23]
Съвременният глобализъм е свързан с идеите за икономическа и политическа интеграция на страните и икономиките. Първият човек в Съединените щати, който използва термина „икономическа интеграция“ в съвременния му смисъл, като комбиниране на отделни икономики в по-големи икономически региони, беше Джон С. де Биърс, икономист в Министерството на финансите на Съединените щати, по отношение към края на 1941 г.[24] До 1948 г. икономическата интеграция се появява във все по-голям брой американски документи и речи.[25] Пол Г. Хофман, тогавашен ръководител на Администрацията за икономическо сътрудничество, използва термина в реч през 1949 г. пред Организацията за европейско икономическо сътрудничество.[25] Ню Йорк Таймс го обобщава така:
Г-н Хофман използва думата „интеграция“ петнадесет пъти или почти веднъж на всеки сто думи от речта си. Това е дума, която рядко, ако изобщо е била използвана от европейски държавници, имащи отношение към плана Маршал, за да опишат какво трябва да се случи с европейските икономики. Беше отбелязано, че такъв термин или цел не е включен в ангажиментите, които европейските нации са дали при приемането на плана Маршал. Следователно на европейците изглеждаше, че „интеграцията“ е американска доктрина, която е насложена върху взаимните ангажименти, поети, когато стартира планът Маршал…[26]
Глобализмът се появи като доминиращ набор от идеологии в края на ХХ век. С установяването на тези идеологии и с интензифицирането на различни процеси на глобализация те допринесоха за консолидирането на едно свързващо глобално виждане.[27] През 2010 г. Манфред Стегер и Пол Джеймс теоретизираха този процес по отношение на четири нива на промяна: променящи се идеи, идеологии, виждания и онтологии (свойства и отношения между тях).[28] Глобализмът се разглежда като стълб на либералния международен ред заедно с демократичното управление, отворената търговия и международните институции.[29] В института Брукингс Дейвид Г. Виктор предположи, че сътрудничеството в технологиите за улавяне и съхранение на въглерод може да бъде бъдещ елемент на глобализма, като част от глобалните усилия срещу изменението на климата.[30]
Използване от десните
Вижте още: Нов антисемитизъм -> Антиглобалистко движение
Глобалист се използва като пейоратив в дясната и крайнодясната политика и в различни теории на конспирацията. По време на изборите и президентството на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, той и членовете на неговата администрация използваха термина глобалист многократно.[31][32] Администрацията му беше обвинена от някои, че използва термина като антисемитска кучешка свирка[33], за да асоциира своите критици с еврейски заговор[3][34][35] Последователите на теорията на конспирацията QAnon отнесоха това към което те наричат „Кабал“ като тайна световна елитна организация, която желае да подкопае демокрацията и свободата и да приложи собствените си глобалистки програми.[36] Премиерът на Унгария Виктор Орбан използва антисемитски метафори в обвиненията срещу глобалистите, поддържайки конспиративна теория за световна мрежа, контролирана от унгарско-американския филантроп Джордж Сорос.[37][38]
-=-
