Заглавието на книгата е „ВАКСИНАЦИЯТА – ДОКАЗАНО БЕЗПОЛЕЗНА И ОПАСНА“

Това е книга, написана през 1889 г. на база дългогодишна и регистрирана 45 годишна статистика, доказваща, че ваксинацията е балон с въздух под налягане.

Книгата обхваща регистрирана информация на периода от 1844 г. до 1889г. (45 години) и разкрива както статистиката на НЕУСПЕХИТЕ на прилаганите ваксини, така и данни за УВЕЛИЧАВАНЕ НА СМЪРТНОСТТА от други болести, в следствие натравяне на кръвта от субстанциите съдържащи се във ваксините.

През онези тъмни времена, както и днес, „ТЕ“ са криели информацията относно здравния статус на ВАКСИНИРАНИТЕ срещу НЕВАКСИНИРАНИТЕ индивиди, където данните недвусмислено показват, че смъртността при ВАКСИНИРАНИТЕ от различни болести като морбили, паротит, едра шарка, дифтерия е по-висока, поради отслабени имунитет на сиропираните.

Автор е Алфред Ръсел Уолъс (1823–1913) , изтъкнат натуралист и съоткривател на принципа на естествения подбор, който е бил основен участник в антиваксинационните кампании в края на 19-ти век в Англия. Уолъс е комбинирал социалния реформизъм и количествените аргументи, за да подкопае твърденията на проваксинационистите, и е оказал голямо влияние върху дебата.

Човекът е имал смелостта и е положил официално черно на бяло още тогава, каква отрова са продуктите на Фарма-мафията

За разлика от Дарвин, Уолъс винаги е бил и вероятно ще остане сериозно предизвикателство за историята на науката: той упорито отказва да се впише в калъпа на типичния научен герой.

Уолъс несъмнено е направил траен принос към биологичната наука, но втората половина от живота му е била до голяма степен посветена на това, което от днешна гледна точка са напълно загубени каузи: Той става страстен защитник на спиритуализма, подкрепя национализацията на земята и пламенно се противопоставя на задължителната ваксинация.

Скромният произход на Алфред Ръсел Уолъс е в рязък контраст с привилегирования произход на Чарлз Дарвин.

Уолъс е роден на 8 януари 1823 г. в уелското село Ланбадок в бедно семейство от средната класа. През 1836 г., когато родителите му вече не могат да го издържат, той е изключен от училище, за да се прехранва. Присъединява се към брат си Джон в Лондон, за да работи като строител.

В Лондон той редовно посещава срещи в Залата на науката на Тотнъм Корт Роуд, където последователи на утопичния социалист Робърт Оуен изнасят лекции. Така, като юноша, той се запознава с радикални науки като френологията.

През 1841 г., когато Уолъс работи като землемер в Уелс, спадът в бизнеса му позволява да посвети повече време на развиващите се интереси към естествената история. Няколко години по-късно, докато работи като учител в Лестър, Уолъс се запознава с 19-годишния ентомолог-любител Хенри Уолтър Бейтс, който го запознава със събирането на бръмбари.

Уолъс се завръща в Уелс, но поддържа връзка с Бейтс; В писмата си те обсъждали естествена история и скорошни книги.

През 1847 г., вдъхновени от четенето на бестселъра и скандален „Останки от историята на сътворението“ – анонимно публикувана книга, предлагаща натуралистична, еволюционна история на космоса и живота, Уолъс и Бейтс решили да пътуват до басейна на река Амазонка, за да изучат произхода на видовете, като плащат за пътуването си, като работят като професионални колекционери на екземпляри.

Уолъс прекарва следващите 14 години от живота си, прекъсвани само от престой в Англия от октомври 1852 г. до началото на април 1854 г., събирайки образци в басейна на Амазонка и Малайския архипелаг. Както при Дарвин, географското разнообразие на уж стабилни видове подхранва у Уолъс идеята за органична промяна. Статия от 1855 г., озаглавена „Законът, който регулира въвеждането на нови видове“, е първото официално изявление на Уолъс за разбирането му за процеса на биологична еволюция. В тази статия той извежда закона, че „всеки вид е възникнал съвпадащо както във времето, така и в пространството с вече съществуващи тясно свързани видове“.

През февруари 1858 г., докато получава тежък пристъп на малария, Уолъс свързва идеите на Томас Малтус (1766–1834) за регулирането на популациите с по-ранните си разсъждения и развива концепция, подобна на механизма на естествен подбор на Дарвин. Нетърпелив да сподели откритието си, Уолъс написва есе по темата веднага щом се възстановява и го изпраща на Дарвин. Тази невинна постъпка на Уолъс даде началото на добре познатата и често разказвана история за прибързаното написване и публикуване на „Произход на видовете“ от Дарвин.

Животът на Уолъс е пъстър и който му се чете – информация има в нета.

Спирам тук, че и без това за повечето хора написаното си е чист роман, който никога няма да прочетат до края.

Ето линкове където може да се изтегли цялата книга в .pdf формат:

Пазете се и бъдете здрави

/ Данни взети от Национална библиотека по медицина, Уикипедия, PubMed Central, http://xn--rchive-2nf.org/, (не работи)

---