Времето и пространството във висшите измерения

Взаимодействие на времето и пространството със съществата от висшите измерения

14.02.2021, Отец Абсолют, канализирано

Здравейте, мили мои възлюбени деца!

Днес ще говорим за взаимодействието на енергиите на Времето и Пространството със съществата, живеещи в световете с високи измерения.

Както вече разбрахте от предишните съобщения, това взаимодействие се проявява във факта, че както Времето, така и Пространството са отражение на съзнанието на обитателите на тези измерения.

Колкото по-високи са вибрациите на това или онова същество, толкова повече то се проявява.

И ето защо.

Ако човек, живеещ в триизмерния свят, е обвързан от съзнанието си с определени линейни модели на понятия като Време и Пространство, които той смята за непоклатими, то съзнанието на същество от по-високите измерения ги възприема напълно различно.

За него и Времето, и Пространството са подвижни вещества, които могат да се променят под въздействието на неговите мисли и намерения.

Той може, ако е необходимо, да им даде желаните параметри, което означава, енергично да се слее с тях.

Можете да ме попитате за какви параметри говоря, ако в световете с високи измерения Времето като такова не съществува.

Всъщност, скъпи мои, то съществува, защото това е определен вид енергия, просто връзката с тази енергия във високи измерения е напълно различна.

Живеещите там същества вибрират с еднаква честота с енергията на времето и пространството – с честотата на енергията на любовта.

Какво става тогава?

Тези енергии се сливат заедно, но в същото време те запазват своите индивидуални характеристики, които им позволяват да създадат нещо ново.

Някой, когато взаимодейства с тези енергии, умишлено разтяга Времето и Пространството, докато някой, напротив, ги компресира възможно най-много, за да се премести незабавно до желаното място на своята планета, Галактика или дори Вселената.

Ето как се осъществява взаимодействието или сливането на съзнанието на обитателя на високовибрационния свят и енергиите на Времето и Пространството.

Всичко това се случва много бързо и естествено, но за да разберете по-добре този механизъм, нека разгледаме един пример.

Да предположим, че човек, който се намира в пространството на Петото измерение, по една или друга причина е намалил вибрациите си, но вибрациите на енергиите на Времето и Пространството в това измерение остават непроменени.

И ако такъв човек изрази намерението си да се премести в друга част на Галактиката, например, на планета от шестото измерение, той няма да успее.

И това ще се случи, защото съзнанията на енергиите на Времето и Пространството няма да му позволят да направи това, тоест няма да влязат във взаимодействие с него.

И това ще се случи не само защото са на различни честоти, но и защото съзнанието на тези енергии ще отразява състоянието на този, който се опитва да ги контролира.

Те ще „видят“ несъответствието между желанията на този човек и настоящите му възможности.

С други думи, можем да кажем, че всяко живо същество (*) взаимодейства с енергиите на Времето и Пространството не само на ниво вибрации, но и на ниво съзнание.

Ще спрем на това днес.

Отец-Абсолют, който ви обича изключително много, ви говори


Получено от Марта на 3 февруари 2021 г.


Под линия: (*) – Една трогателна история: рахитично коте, което изглежда е пътувало във времето!

Преди шест години в двора ни на село се засели чужда котка, която малко след това роди три котенца. Двете ги изяде, остана само едно. Беше с вроден рахит, предните му лапки бяха криви. Оставих го около месец при майка му, но когато взе да излиза от кашона, който бяхме пригодили за легло, реших да го взема при мен в апартамента, защото на село по двора с тия лапички нямаше да може да се пази от другите котки , да се катери по дървета и щеше да си израни крачетата. Живя две години и половина, после / по мнение на ветеринаря/, са се отключили други вродени заболявания, проблеми със сърцето, бъбречна недостатъчност… В крайна сметка не успяхме да го спасим, след последният преглед и инжекции при вета, умря в ръцете ми. От мъничко го бях свикнала да го нося на лявото си рамо, а той подпираше кривите си лапки, и съвсем по човешки ми оглеждаше лицето. Качваше се на хладилника/ хладилника ми е малък и той се качваше на дивана и оттам на хладилника/, а когато минех край него, се изправяше на задни лапи, които всъщност бяха много силни, и оттам на рамото ми, като бебе искаше да го нося. Вечер, когато си легнех, идваше, лягаше на края на възглавницата, и си опираше главата до моята глава.
След като умря, много нощи го сънувах, как идва и гледа в пролуката между пристата и секцията. Имаше едно топче, вътре със звънче. Аз му го хвърлях на земята, той го захапваше като кученце и си го вдигаше на пристата. Често го перкаше силно, и то падаше в пролуката. Когато се навеждах да го извадя, той идваше и заедно с мен надничаше там. След като умря, топчето сякаш вдън земя пропадна. Мислех, че е някъде под хладилник, пералня, но правихме ремонт в апартамента, а то така и не се намери.
Една нощ валеше дъжд. Беше вече ноември, три месеца, откакто беше умрял. Заспах, и сънувах, че Малчо/ така се казваше/, се качва на леглото, мокър, треперещ от студ, ляга на възглавницата и си опира главата до моята. Явно съм извикала нещо, защото чух как дъщеря ми тревожно и настойчиво ми повтаряше да се събудя. Седнах в леглото, плачейки. Чаршафът и възглавницата, където обикновено лягаше Малчи, бяха мокри и кални.
Споделете:
Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial