Разчитането на старобългарските руни – какво пише на розетата от Плиска?
11.08.2024, Павел Серафимов Sparotok, по предложение на Жечо Вичев
* В „Неразказаната История на Траките“ са отделени около 50 страници за появата на писменостите на нашите предци. Книгата може да се поръча лесно от Изд. Атеа [ateabooks]
*В „Неразказаната История на Траките“ са представени солидни доказателства за това, че дедите ни са дарявали писменост и култура на други народи. Обяснено е какъв е наистина Кадъм, а разбира се и какви са хората от неговия род, кога са се заселили от Балканите на Ориента и т.н. Описана е историята на древната писменост, станала известна като пеласгийски, кадмейски и орфееви букви, дадени са уникални сравнения на старобългарски руни с писменостите на древния о-в Крит.
*Още през 1905 г. Фьодор Успенски стига до заключението, че най-близките успоредици на старобългарските руни се явяват писменостите на древната Троя и на о-в Крит. Откритието е публикувано в том Х на ИРАИК, 1905 г., с.269. През 80-те години на ХХ в., наши археолози признават, че определени старобългарски руни се срещат на Балканите в дълбока древност. Касае се за времена предхождащи с хилядолетия официалната поява на името на народа ни в историята. За жалост задълбочени проучвания по този важен въпрос не са направени.
*Ако старобългарските руни бяха сравнени с древната писменост на Троя и Крит, учените щяха да останат удивени, а щеше да има и огромна полза. Тя се състои в това, че въз основа на приликата с критските знаци, на старобългарските руни може да се даде правилната звукова стойност и по този начин да се разбере кой знак какъв звук представя.
*Сравнения на старобългарски руни с критска писменост са дадени не само в „Неразказаната История на Траките“, но и есе, което е публикувано в Блогър:
ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ, 22.01.2014 г., Sparotok
*Сравнение на наши руни с писмеността на Троя са представени в друго есе:
БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ, 30.09.2014 г., Sparotok
* Когато въз основа на приликите на старобългарските руни с критската писменост дадох стойност на знаците от ранното Средновековие, върху лъчите на розетата от Плиска се появиха български думи:
ЛЕПИ- лѣпъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА – буря;
ЕТИ, ЯТИ [ѩти ]– хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити-викам;
Подробности могат да бъдат намерени в есето:
ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА, 23.01.2013 г., Sparotok,
По-ранно есе има в Blog.bg: Sparotok, 21.06.2011 17:14 – ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА
*Фактът, че без изключение на всеки лъч от розетката от Плиска се появяват старобългарски думи е доказателство, че моето четене е правилоното.
*За да разберем истинската звукова стойност на старобългарските руни трябва да ползваме познатите вече стойности на знаците от древните критски писмености, защото реално тези писмености са създадени от нашите деди.
*И трите писмености на о-в Крит: йероглифната, минойската и микенската са създадени от нашите деди. Още през 70-те години на ХХ в., акад. Георгиев и акад. Дуриданов наричат значите от Караново, Градешница и т.н. тракийска писменост. Акад. Георгиев дори говори за това, че знаците от нашите земи съперничат по-възраст на тези от о-в Крит. Днес обаче знаем, че не е просто съперничество, а нашите знаци са много по-стари – близо 2000 г.
*Нашите знаци са от така наречената Дунавска писменост [дефиниция на Харалд Хаарман и др.], чието правилно име е Древнотракийска или даже Древнобългарска писменост по простата причина, че най-ранната манифестация е в земите обитавани от траки – нашите далечни предци.
*Руническата ни писменост има корени на Балканите – още по времето на Неолита, когато на три различни локации е манифестиран свещеният за старите българи символ IYI: Хотница, Винча, Цангли [Тесалия – дом на пеласгите и мирмидоните, наречени още българи].
*Официално най-древните рунически знаци на територията на България са тези от златната ножница от тракийската могила Рошавата Драгана. Те са датирани I в., други руни като IYI, са манифестирани върху керамика от Добруджа, като датировката е IV – V в. Информация по въпроса може да се намери в труда на Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1997.
*За жалост никой от учените ни не желае да свърже ранносредновековните българи с балканските писмености от дълбока древност.
BGprevedi: Учителите по история ни казваха че тракийците нямали писменост и постепенно изчезнали и се сляли с българите. Хай сиктир бе!
