Педофилията в Турция

Секс-трафик на деца в Турция

ECPAT (ЕКПАТ) е световна мрежа от организации, работещи за прекратяване на сексуалната експлоатация на деца. Ние работим на всички нива, като подкрепяме приютите за оцелелите, обучаваме и подкрепяме правоприлагането, влияем върху правителствата и провеждаме широк спектър от изследвания.

Оригиналът е тук, качен през Април 2016

Какво представлява трафикът на деца?

Наемането, транспортирането, прехвърлянето, прибирането или получаването на дете с цел експлоатация. – Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

Дете е всеки на възраст под 18 години. – Конвенция на ООН за правата на детето

Какъв е проблема?

ГЛОБАЛЕН СЕКС-ТРАФИК

Трафикът на хора е сложно явление, подхранвано от огромния растеж на глобалния секс-пазар. Експлоатацията се води от бедността, неравномерното развитие, официалната корупция, дискриминацията между половете, вредните традиционни и културни практики, гражданските вълнения, природните бедствия и липсата на политическа воля за прекратяването му.

Броят на жертвите на детския трафик за сексуална експлоатация или евтина работна ръка в световен мащаб е 1,2 милиона. [1] Трафикът на хора, третото по големина международно престъпление след незаконните наркотици и трафика на оръжие, се оценява на милиарди долари всяка година. Поводът за тази търговия е търсенето на сексуална експлоатация с търговска цел. Седемдесет и девет процента от целия трафик в световен мащаб е за сексуална експлоатация. [2]

ДЕТСКИ СЕКС-ТРАФИК В ТУРЦИЯ

Турция се счита за страна за доставка на жертви от трафика, както и – в по-малък мащаб – място за транзит към други страни. Според статистиката за 2008 г. на Международната организация за миграция (МОМ) Турция, Истанбул е главния входен пункт за жертви, които влизат в програмата за репатриране на МОМ (по-голямата част от всички идентифицирани жертви), като 90% са от там (от Турция). В по-малка степен Анталия, Трабзон и Диарбекир също бяха докладвани като основни пунктове за влизане на жертви от трафика. [3] Проституцията е законна в Турция и в резултат на това допринася за сексуалната експлоатация на непълнолетните жертви на трафика. Легализираната проституция също води до пазар, където потребителите на търговския секс са туристи (предимно в Истанбул и в най-популярните средиземноморски курорти) и местни жители. [4]

Въпреки че има ограничена информация, някои неправителствени организации съобщават, че децата в Турция са жертви на вътрешен трафик за ранен брак. Уязвимите деца, като деца, продавани за сезонна селскостопанска работа или деца, живеещи и работещи на улицата, също са изложени на трафик за сексуални цели.

Кой става жертва на трафика?

За петгодишния период, вариращ от 2003 г. до края на 2008 г., властите в Турция успяха да идентифицират 994 жертви на трафика, като 6% са деца. Най-големите етнически групи представени сред жертвите на трафика са молдовци (28%), руснаци (15,8%), украинци (15,3%), киргизи (9,3%), азербайджанци (6,9%) и узбекци (6,9%). Жените (и момичетата) съставляват голямата част от жертвите на трафика в страната. [5]

През 2008 г. Международната служба за миграция (МОМ) оказа помощ на 78 души – молдовци, узбеки и туркменци – бидейки най-големите групи сред тях. Четири от тези жертви са непълнолетни и произхождат от Молдова (1), Казахстан (1) и Узбекистан (2). Всички жертви, подпомогнати през 2008 г. – и възрастни, и деца – са от женски пол. [6]

През 2007 г. и 2008 г. отделни жертви също са се появили от страни като Мароко, Шри Ланка и Тунис, които са извън традиционната „зона на лов“ на трафика към Турция. В допълнение към сексуалната експлоатация жертвите са трафикирани в Турция с цел принудителен или домашен труд. [7]

Децата са особено уязвими от трафика, тъй като често са по-малко образовани, лесни за превъзмогване и лесно се убеждават, че трябва да правят това, което възрастният им казва да правят. Те също са в положение, в което смятат, че трябва да помогнат за издръжката на семейството и дори могат да бъдат продадени или изпратени в чужбина от членове на семейството. Децата на улицата, децата в бежанските лагери, децата, чийто семеен и обществен живот е нарушен и нямат кой да се грижи за тях, са особено уязвими от трафика на хора.

Децата може да са изложени на по-голям риск от трафик през места, където са по-малко защитени. Това може да е така, защото законът е слаб или не се прилага правилно или защото децата знаят по-малко за рисковете от трафика и са по-лесно измамвани. Държавите се считат за:

• „Изпращащи“ или „произходни“ – откъдето децата се изпращат;
• „Транзитни“ – където децата могат да бъдат преместени и временно държани по пътя до крайното им назначение; и
• „Получаващи“ или „целеви“ – където децата най-накрая се озовават.

В зависимост от причината за трафика, някои държави може само да изпращат, докато други могат да бъдат изпращащи и транзитни. Някои страни могат да бъдат и трите. Турция е приемаща и транзитна страна, а турските деца също са трафикирани в рамките на самата Турция.

Кой създава търсенето?

Трафикантите преследват децата и младите хора, за да помогнат за сексуалните нужди на педофилите и хората, които плащат за секс. Всяко лице, което покровителства търговския пазар за секс, може в крайна сметка да експлоатира дете по сексуален път. Всъщност няма общ профил на сексуално експлоатиращите деца извършители – те могат да бъдат млади, стари, женени, несемейни; те идват от всякакъв вид социално-икономически произход и работят във всички видове професии. Наред с турските мъже, генериращи търсене на секс с деца и произтичащия от това трафик, който задоволява търсенето, туризмът – голям печеливш бизнес за турската икономика със значителен приток на чужденци през летните месеци – привлече чужденци, които също играят роля в сексуалната експлоатация на трафикираните деца. [8]

Кои са трафикантите?

Трафикантите могат да бъдат непознат или някой, когото детето познава, например роднина или приятел. Трафикантите често са част от организирана престъпна мрежа, която „набира деца“ и им предоставя фалшива идентификация. Те могат да позират и като гаджета или приятелки, за да убедят децата да напуснат за новия живот. Както е в другите страни, където се извършва трафик, в тази незаконна дейност са замесени както местни, така и чуждестранни престъпници, като те обикновено представляват националността на жертвите. Данните на турското Министерство на външните работи съобщават за 422 ареста за трафик през 2006 г., 308 през 2007 г. и 225 през 2008 г. (до ноември). Изглежда обаче няма разбивка според националността. [9]

КАЗУСИ

Осъдени трафиканти

Турски гражданин беше осъден на 23 години затвор от Апелативния съд на Кахул в Молдова по обвинение в трафик на хора, включително деца. Друг член на бандата беше осъден на 21 години затвор по обвинение в трафик, както и фабрикация, притежание и продажба или използване на фалшиви печати и марки. Трета жена е осъдена на 21 години затвор. Наредено им е също така да платят високи глоби. Върховният съд потвърди присъдите. Според прокурорите между 2000 и 2004 г. началникът на бандата създал и командвал широкомащабна мрежа от трафиканти, свързващи три държави – Молдова, Украйна и Турция. Те събирали информация за потенциални жертви, вербували ги, фалшифицирали документи и транспортирали жертвите от Молдова до Украйна и Турция. При достигане на дестинацията жертвите са продавани за сексуални цели. Общо 16 млади жени, осем от тях непълнолетни, били продадени в чужбина от бандата. [10]

Тийнейджърка, изведена от ОНД

„М” е 16-годишно момиче, вкарано в Турция от жена, която й обещава работа като сервитьорка. „М” е била сексуално експлоатирана чрез проституцията в страната си, след като избягала от дома си, защото родителите й – които били разделени и в трудни социално-икономически ситуации – не можели да се грижат за нея. Една от познатите й предложила да я заведе в Турция на интервю за работа, само за да я продаде на сводник, когато пристигнала в Истанбул. След това тя била продадена втори път на друго място, откъдето била спасена от полицейски набег след четири месеца сексуална експлоатация. Някои от трафикантите й бяха арестувани и тя получи медицинска и психологическа помощ в продължение на два месеца в неправителствена организация в Истанбул, преди да бъде репатрирана при майка си след възстановяване на контакта с нея. [11]

Как можем да спрем трафика на деца?

ЗАКОН И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

• Турция трябва да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа срещу трафика на хора и да интегрира нейните разпоредби в собственото си законодателство.
• Националният план за действие за борба с трафика на хора, разработен през 2003 г., не прави разграничение за случаите на трафик на деца и съответната подкрепа, необходима в тези случаи.
• Член 80 от Наказателния кодекс на Турция, отнасящ се до трафика на хора, следва да бъде изменен, за да включва специфичното проявление на трафика на хора за всички форми на сексуална експлоатация.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕТСКИ ТРАФИК И ПОМОЩ ЗА ЗАЩИТА НА ЖЕРТВИТЕ

• Трябва да се създаде фокусирана национална координация за правата на децата, която да получава и обработва информация относно всички форми на сексуална експлоатация на деца, включително тези, произтичащи от трафик, като същевременно се предоставя механизъм за подаване на жалби и обезщетение за жертви на експлоатация.
• Трябва да се създаде национална база данни и система за справки за деца, жертви на търговската сексуална експлоатация, включително трафик за сексуални цели, като стъпка към осигуряване на тяхната рехабилитация и реинтеграция.
• Необходимо е цялостно обучение за персонала, който се грижи и поддържа, работейки в приютите за жертви на трафик.
• Целеви кампании трябва да бъдат разработени и разгърнати в цялата страна, за да се генерира подходяща информираност по въпроса за трафика за сексуални цели и да се повлияе неблагоприятно на търсенето на незаконен сексуален контакт с деца.

ЗА ДА СЪОБЩИТЕ ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМ ИНЦИДЕНТ С ТРАФИК НА ДЕЦА, СВЪРЖЕТЕ СЕ С:

• Линията за връзка с трафика на хора може да се свърже, като се обадите на: 157

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

• ECPAT International: www.ecpat.net
• „Магазин за Тела“ и ЕКПАТ-ската кампания „Спри трафика на деца и младежи“: www.thebodyshop.com/stop

Препратки

1. UNICEF. UNICEF calls for increased efforts to prevent trafficking of children. 16 June 2007. http://www.unicef.org/media/media_40002.html
2. UNODC. Global Report on Trafficking in Persons. 2009. Available at: http://www.unodc.org/unodc/en/human-trafficking/global-report-on-trafficking-in-persons.html
3. ECPAT International and Yeniden, Situational Analysis of Commercial Sexual Exploitation of Children in Turkey: Istanbul and Diyarbakir, 2006.
4. ECPAT International. Global Monitoring Report on the Status of Action against Commercial Sexual Exploitation of Children: Turkey. Bangkok. 2008. Available at: http://www.ecpat.net/A4A_2005/PDF/Europe/Global_Monitoring_Report-TURKEY_ENG.pdf
5. UNODC. Global Report on Trafficking in Persons. 2009. Available at: http://www.unodc.org/unodc/en/human-trafficking/global-report-on-trafficking-in-persons.html
6. IOM data to be found on the Countertrafficking website at: http://www.countertrafficking.org/2008.html
7. US State Department. Trafficking in Persons Report. 2008. Accessible at: www.state.gov/g/tip/rls/tiprpt/2008/
8. ECPAT International. Global Monitoring Report on the Status of Action against Commercial Sexual Exploitation of Children: Turkey. Bangkok. 2008. Available at: http://www.ecpat.net/A4A_2005/PDF/Europe/Global_Monitoring_Report-TURKEY_ENG.pdf
9. UNODC. Global Report on Trafficking in Persons. 2009. Available at: http://www.unodc.org/unodc/en/human-trafficking/global-report-on-trafficking-in-persons.html
10. Info-Prim News Agency. Moldova. 7 July 2008. Accessible at: http://www.info-prim.md .
11. Case provided by the NGO providing care to “M” in Istanbul.