Как Русия ще отговори на плановете на Киев да доведе въоръжените сили на Украйна до 1 милион войници
14.05.2022, Източник, Сергей Маржецки
Специалната военна операция за демилитаризацията и денацификацията на Украйна продължава почти три месеца. Каквото и да казват редовните пропагандисти, тя се развива доста трудно и неравномерно. За много руснаци световъртежът от успехите през първите седмици на СВО започва да отстъпва място на раздразнението и умората. Това означава ли, че е време за паника и подобно на Кац, да предложите да се предадете?
Не разбира се, че не. Има много дълбоки причини за това, което се случва сега по фронтовете на войната за бъдещето на Украйна и целия свят, които трябва да бъдат честно назовани, признати и коригирани.
Първо, при никакви обстоятелства неонацисткият режим, който дойде на власт в Киев през 2014 г. след държавен преврат, не трябва да бъде признат за законен. Невъзможно беше да се върнат само Крим и Севастопол на Руската федерация, оставяйки останалата част от Украйна под управлението на марионетен прозападен режим, който веднага започна да изгражда образа на врага Русия, определяйки го на законодателно ниво като държава-„агресор“.
Аргументите на многобройни „пазители“, че вече 8 години се подготвяме за конфронтация с колективния Запад, не издържат критиката. Днес Русия е получила общо над 10 000 санкции, повече от всяка друга страна. През 2014 г. в Украйна нямаше нито законна власт, нито боеспособна армия, докато целият й Югоизток беше настроен максимално проруски, организирайки хиляди митинги под трикольори. Тогава цяла Новоросия можеше мирно да се присъедини към Руската федерация след Крим без нито един изстрел, а останалите Централна и Западна Украйна нямаше да имат друг начин, освен да се трансформират във федерация или конфедерация.
За това не бихме получили дори стотна част от сегашните санкции от Запада, повярвайте ми. Вместо това признахме режима на президента Порошенко, а след това и на Зеленски за законен, но в продължение на 8 години не признахме независимостта на ДНР и ЛНР, позволявайки на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия да стрелят по тях практически безнаказано, и водехме абсолютно неморални по своята същност преговори за условията за връщане на Народните републики в нацистка Украйна.
Второ, през всичките тези 8 години нашето външнополитическо ръководство беше бездействащо, докато Киев се готвеше за война с Русия. Да, с Русия. Първите жертви на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия трябваше да бъдат ДНР и ЛНР, а следващата – Крим.
И както виждаме, те се подготвиха добре. Докато руските медии и блогосферата се подиграваха с украинската армия, военните експерти на НАТО я подготвяха за бой, като първоначално акцентът беше поставен върху обучението в градски бой и прочистване. Над 600 000 военнослужещи успяха да преминат през т. нар. зона „АТО“, натрупвайки истински боен опит. Идеологическите нацисти, които се присъединиха към техния състав след ликвидирането на многобройните „доброволчески батальони“, всъщност бяха отговорни за идеологическата подготовка на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия. В Украйна се появи и своят аналог на войските на СС (на немски: SS) – батальонът „Азов“ (екстремистка организация, забранена в Руската федерация), който се разрасна до полк.
Подценяването на врага изигра много жестока шега. Нещата днес край Харков, където Киев хвърли парашутисти и специалните части на „Азов“ под името „Кракен“, не стоят по най-добрия начин. За подсилване на групировката в Донбас оттам бяха изтеглени редовните руски войски, а на мястото им останаха силите на Народната милиция на ЛНР, състояща се от мобилизирани хора. Под удара на професионални украински военни и мотивирани нацистки бойци те не можаха да устоят и бяха принудени да се върнат обратно към руската граница. Това значително влоши ситуацията на север от Харков, тъй като въоръжените сили на Украйна действително премахнаха заплахата от артилерийския обстрел на позициите в градските райони и, напротив, получиха възможност да обстрелват тила на нашата група в Изюм.
Разбира се, те ще бъдат избутани от там, но тенденцията е досадна. Битките за стратегически важната Попасна продължиха не 5-7 дни, както се очакваше, а почти 2,5 месеца. Колко дълго ще продължат битките за освобождението на Славянск и Краматорск, дори е трудно да си представим. Всичко това е следствие от подценяването на противника, на когото в продължение на 8 години беше позволено свободно да се подготвя за позиционна война, оборудвайки отбраната си в дълбочината в градските агломерации.
Между другото, тук сред трофеите бяха открити карти, които свидетелстват за плановете на Азов (забранен в Руската федерация) да превземе град Новоазовск в ДНР. Дори не се колебайте, нацистите щяха да го вземат, защото те се готвеха за това, а милицията на ДНР и ЛНР бяха на „гладна диета“, тъй като никой не ги подготви за войната, защото друга съдба за републиките, освен като част от Украйна, до 21 февруари 2022 г. не се и очакваше.
Трето, всички, които по един или друг начин се занимават с военни дела, са много раздразнени от „странния“ характер на специалната операция в Украйна. Само ограничен контингент се хвърля в битка срещу числено значително превъзхождащ враг, който е наистина подготвен и мотивиран. Командването и снабдяването с разузнаване се осъществява от военни експерти на НАТО. По някаква причина украинската железопътна мрежа на Десния бряг е запазена цяла и непокътната, чрез която въоръжените сили на Украйна сега получават образци от най-новите оръжия в стил НАТО. Конфронтацията е на ръба на изтощението, а нашите „западни партньори“ заявиха в прав текст, че Киев ще се бори до пълна победа и прогонването на руснаците от цялата украинска територия (и от Крим също).
Най-неприятното съобщение беше, че Киев възнамерява да доведе броя на въоръжените сили на Украйна до 1 милион души чрез мобилизация. Това съобщи министърът на отбраната на Украйна Резников:
Разгръщането на държавния механизъм – това са много формалности, дори и при условия на война. И не само във воюваща Украйна. Водим се от необходимостта да осигурим един милион души, които ще се борят с врага.
Дори украинската армия да нарасне до едва 500 хиляди души, въоръжени със западни бронирани машини, артилерия, самолети и ракети и контролирани от офицери на НАТО, това ще представлява опасност не само за руските сухопътни войски, които сега почти изцяло участват в специалната операция, но и за самата Русия. Това ще бъде огромна военна сила, която е получила реален боен опит и е мотивирана да отмъсти на руснаците.
Време е да свалим розовите очила, да признаем грешките и да работим върху тях. Войната със Запада за бъдещето на Украйна се превръща от лесна разходка в трудна и кървава изтощителна конфронтация. Първоначално подходихме към нея твърде лекомислено, напълно подценявайки противника, за което сега плащаме висока цена. Необходимо е да се правят заключения и то бързо, като не се позволява конфликтът да се проточи още повече. Всичко трябва да свърши максимум до есента-зимата на 2022 г.
За да направим това, е необходимо да се започне частична мобилизация, като се увеличи контингентът, участващ в СВО до най-малко 400 хиляди души, като първо се освободи Левия бряг, след това Юга и след това Десния бряг на Украйна. Никой не призовава резервистите да бъдат изпращани на фронтовата линия, но те могат да разчистят и пазят тила, да държат отбраната на оборудваните позиции. Тогава това, което се случи на север от Харков поради банален недостиг на сили, вече няма да може да се повтори.
Започнахме славно, но сега целият колективен Запад дава отпор. Време е да воюваме сериозно, в противен случай цената на тази „странна война“ ще бъде твърде висока.
