Защо Хрушчов реши да даде Крим на Украйна
02.04.2021, Оригинал
На 19 февруари 1954 г. е приет указ за прехвърляне на Кримския регион към Украинската ССР. Никита Хрушчов предаде Крим на Украйна с широк жест (за добро поведение). Днес, когато кримският въпрос придоби нова спешност, е крайно време да поговорим за това историческо решение.
„Кредитна история“
Една от версиите за прехвърлянето на Крим е „кредитната история“, свързваща РСФСР и американската еврейска организация „Джойнт“. Идеята за преселването на евреите в Крим започва да се обсъжда веднага след края на Гражданската война. Въпросът беше активно лобиран от чуждестранни фондации. Политбюро няколко пъти обсъждаше този проект. Негови активни привърженици бяха Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин, Риков. В Симферопол бе създаден клон на банката Агро-Джойнт. През януари 1924 г. разговорът вече беше за „автономно еврейско правителство, обединено с Русия“ (*), и беше изготвен проект на указ за създаването на еврейска автономна ССР в северната част на Крим. Еврейската телеграфна агенция (ЕТА) на 20 февруари 1924 г. разпространява съобщението в чужбина. През 1929 г. е подписано споразумение между РСФСР и организацията Джойнт. Документът, който носеше красивото име „За Кримската Калифорния“, съдържаше задълженията на страните. Съединението отпуска на СССР 1,5 милиона долара годишно (до 1936 г. той получи 20 милиона долара) и срещу тази сума ЦИК задели 375 хиляди хектара кримска земя като залог. Те бяха преобразувани в акции, закупени от повече от 200 американци, включително политиците Рузвелт и Хувър, финансистите Рокфелер и Маршал и генерал Макартур. Решението за създаване на „Кримска Калифорния“ беше отложено. По време на конференцията в Техеран Рузвелт напомни на Сталин за задълженията му, генералният секретар не бързаше, но някои историци обясняват депортирането на татарите през 1944 г. с освобождаването на Крим за еврейските заселници. 1954 г. бе крайният срок за изплащане на дълговете и Хрушчов направи „ход с коня“, като даде Крим на Украйна.
Националният въпрос
Един от основните „кримски“ въпроси е националният въпрос. През 1944 г. от Крим започва депортирането на народи. Обикновено те говорят само за депортирането на татарите, но не само татарите са изселени. Депортирани са гърци (почти 15 хиляди) и българи (12,5 хиляди). Татарите заминаха най-вече за Узбекистан. Гърци и българи са били заселени в Централна Азия, в Казахстан и в някои региони на РСФСР. Според преброяването от 1939 г. в Крим живеят около 50% руснаци, 25% татари и само 10,2% украинци. След депортирането на татарите през 1944 г. Крим „изрева“. Земеделието претърпя особено големи загуби. През 1950 г. в сравнение с 1940 г. производството на зърно е спаднало почти пет пъти, три пъти – тютюна, наполовина – зеленчуците. През 1953 г. в целия регион работеха 29 магазина за хранителни стоки и 11 магазина за промишлени стоки. През 60-те години започна процесът на завръщането на татарите и заселването на Крим от украинци и руснаци. Имаше доброволно-задължителна украинизация. Навсякъде, с изключение на Севастопол, украинският език беше въведен в училищната програма. Днес в Крим има повече от 2 милиона души. 1 милион са руснаци, повече от 400 хиляди са украинци и 240 хиляди са татари.
Историческа справка
Прехвърлянето на Крим в Украйна е идея, която е била във въздуха в продължение на десет години преди 1954 г. Дори в разгара на Великата отечествена война, когато германците бяха изгонени от полуострова, Хрушчов, който тогава беше първият секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна, заповяда да се изготви справка за Крим. Хрушчов претърси архивите за историческите връзки между Русия и Украйна. Един от служителите на апарата си спомни, че Никита Сергеевич му е разказвал за 1944 г.: „Бях в Москва и казах: „Украйна е в разруха и всички се теглят от нея. Защо не й дадете Крим?“ Така че след това, ме нарекоха с какви ли не имена, само дето душата ми не бе разтресена. Те бяха готови да го стрият на прах.“
Въпрос за легитимността
Въпросът за легитимността на трансфера на Крим все още е спорен. Основният шум се повдига, когато възникна въпросът за референдума. Твърди се, че в страната трябваше да се проведе национален референдум, но правата и правната рамка на референдума не бяха описани в съветската конституция, с изключение на споменаването в член 33, че Президиумът на Върховния съвет на РСФСР може да го проведе. Важно: би могъл, но не е задължително. По този начин въпросът за референдума е премахнат. Отговорът на въпроса за органа, който има правомощия да дава или не дава съгласие за промяна на границите, ни дава член 22 от Конституцията: „Висшият орган на държавната власт на РСФСР е Върховният съвет на РСФСР. “ Съгласно член 24, „Върховният съвет на РСФСР е единственият законодателен орган на РСФСР.“ Член 151 гласи, че изменение на Конституцията е възможно само с решение на Върховния съвет на РСФСР, прието с мнозинство от „най-малко две трети от гласовете“. По този начин изменението на член 14 от Конституцията на РСФСР и премахването на Кримския регион от него може да се разглежда като получено съгласие за прехвърлянето на този регион в друга съюзна република. По този начин правната процедура за прехвърлянето на Крим в Украйна през 1954 г. беше абсолютно правилна. Въпросът беше обсъден от Президиумите на Върховния съвет на Руската федерация и Украинската ССР, те заедно кандидатстваха пред Върховния съвет на СССР. И само въз основа на тази жалба беше приета резолюция и беше подписан указ за прехвърлянето на Крим в Украйна.
Кой взе решението?
Смята се, че решението за прехвърляне на Крим е взето от Хрушчов. (**) През ноември 1953 г. той пътува до Крим. Според зет му, журналистът Алексей Аджубей, който го е придружавал, той е бил шокиран от липсата на зеленчуци и плодове в държавната търговия в южния регион. Разпространено е погрешното схващане, че Хрушчов е бил украинец и това е повлияло на решението за прехвърляне на Крим. Това, разбира се, не е така. Хрушчов не е бил украинец, никога не е говорил украински. Друго нещо е, че той имаше известни украински настроения, както и чувство за вина за участието в репресиите. Това може косвено да повлияе, но правителствените решения не се вземат на ниво сантименталност и решението за прехвърляне е взето не само от Хрушчов. Царят е създаден от свитата си. Свитата на Хрушчов включваше Булганин, Маленков, Молотов, Каганович, Куусинен. Основната роля изигра Георги Маленков, който оглавяваше Министерския съвет.
Черноморският флот
Проблемът с черноморския флот, базиран в Севастопол, все още остава проблематичен. Според украинските закони присъствието на чужди военни съоръжения е забранено на нейна територия, но за руския флот Украйна все още прави изключение. През април 2010 г. Виктор Янукович се съгласи да удължи срока на руския наем на военноморската база в Севастопол, който изтече през 2017 г., с още 25 години, с възможност за удължаване. По време на прехвърлянето на Крим в Украйна въпросът за флота не беше повдигнат, Украйна беше съюзна република, правните проблеми възникнаха още през 1991 г.
Под линия: Пак да повторим, Крим беше даден на Украйна за добро поведение. Това значи без враждебност, без дрязги, без бандеровщина, мирно и в разбирателство. И така беше в продълвение на дълго време. До март 2014, когато цветната соросоидна революция бе извършена и законното правителство на Украйна бе свалено! Тогава снайпери нарочно убиха 100 невинни души и обвиниха силите за сигурност! С други думи бе извършен нацистко-ционистки преврат. Снайперистите станаха депутати на Върховната рада! Следователно клаузата за „добро поведение“ не е повече валидна!
От друга страна е добре да си спомним че Горби раздаде териториите на съюзните републики под едно условие: те не могат да се използват по никакъв начин за враждебни срещу Русия цели. Тези територии по никой начин не биха могли да са в НАТО, която е официално враждебна спрямо Русия! Това не бе достатъчно и сега в тези „бивши съветски“ се развива нечувана истерия и враждебност спрямо Русия. Б-я не прави изключение, особено след скорошното арестуване на генерали по съшито с бели конци обвинение в шпионаж! Крайната цел е африканизацията на Русия! Суровинен придатък на запада!
(*) – Ясен намек, че скоро след подписването на Балфурската декларация през 1919 хазарската върхушка на Съветския съюз е имала идеята за създаване на Израел на територията на Крим. Както се вижда, много от известните личнсти са си купили акции от дружеството Джойнт. Това определено показва че плановете са били в действие!
(**) – Хрушчов е троцкист. Тази информация не е в учебниците и идва от Фурсов, добре известен руски историк и социолог. Троцки като дойде на власт почна да раздава наляво и надясно от ресурсите на Русия. Добив на злато за американски и японски компании. Хрушчов направи подобно, и той почна да раздава наляво и надясно, без да се съветва с никой, и в края на краищата беше свален от Брежнев! Не само това, но и в днешното ръководстви има троцкисти!
Хубаво е да си спомняме тези уроци на историята защото учебниците се пренаписват и от тях се маха същественото за разбирането на събитията!
