Виетнамската война и още: Историческият контекст на надпреварата за Лунната

Историческият контекст на надпреварата за Лунната

21.06.2017, livejournal, А. Кудрявец

Забележка: статията първоначално е публикувана през 2010 г. като публикация на един от форумите и по този начин се разпространява в Рунет-а. Но предвид факта, че тази тема постоянно се появява в дискусиите, беше решено да се подреди като пълноценна статия.

BGprevedi: Това е друга версия за войната във Виетнам. И по-долу ще видите и за третата такава. Преглеждайки ги, ще установите че те са непротиворечиви. Така или иначе историята е добре да се знае!

Лунната гонитба е слабо проучена област, тъй като се смяташе, че много събития от 60-те години на миналия век течаха както обикновено и не са свързани по никакъв начин. И някои от тях обикновено са покрити с аурата на мистерията. Така например се посочва, че началото на съветско-американското сътрудничество в космическата сфера е настъпило не само в разгара на лунната гонитба (1967 г), но и в периода на ожесточените битки във Виетнам, към които, както знаете, и двете страни бяха пряко ангажирани и, още повече, те бяха противници. Но кой стоеше зад това сближаване и кой точно преговаряше?

Очевидно съветско-американските контакти, скрити от любопитни очи, са напълно проявени след избирането на американския президент Никсън през ноември 1968 г. и идването на Хенри Кисинджър в администрацията. Смяната на властта в Белия дом веднага даде плод – СССР започна да забавя пилотирания полет на Луната, но американците обявиха неговото изпълнение. Трудно е да се определи синхронността на действията по едно събитие, затова ще продължим нашата историческа екскурзия.

Във Виетнам, както бе споменато по-горе, се води война, в която се сблъскват основните геополитически конкуренти: СССР и САЩ. Но ако приемем, че между тях има скрито договаряне, то по един или друг начин е трябвало да се прояви, включително и в най-горещата точка на планетата.

Тук трябва да се припомни, че през 1968 г. основните сили на Виет Конг бяха разбити и САЩ преминаха към потискане на армията на Северен Виетнам. Изглеждаше, че за развитието на успеха бе необходимо да се унищожат базите за доставки на Северен Виетнам и да се блокира „пътеката на Хо Ши Мин“, но американците не бързат и предават „юздите на контрола“ на виетнамските си съюзници. А през юли 1969 г. изобщо започва изтеглянето на войските. Съвсем случайно шоуто на Аполо 11 се провежда този месец, а служителят на НАСА Франк Борман е на посещение в СССР.

Случайно ли е, че американците в същите дни показват провал във Виетнам и победа в състезанието за Луната? Можете също така да кажете „всичко може да се случи …“. Кой ще си спомни сега, когато американците заявиха за себе си че са отново във Виетнам? И се случи – да, няма да повярвате! – в дните на края на шоуто „Аполо 17“ (последното от програмата Аполо). На 19 декември 1972 г. Аполон се приводни и в същия ден се извършват първите бомбардировки по Ханой. Същата операция „Linebacker II“ започна на 18 декември, когато основната част на шоуто „Аполо 17“ вече беше изиграна. Операцията продължи 10 дни и завърши с пълен успех, принуждавайки Северен Виетнам да седне на масата за мирни преговори.

От юли 1969 г. до декември 1972 г. американците изпитват трудности. През цялото това време те не предприеха активни действия, а едва сдържаха натиска на силите на Виет Конг и Северен Виетнам. Когато ръцете им бяха развързани – с приключването на лунните „мисии“ – яростта и жестокостта бяха показани на света в целия им блясък, не оставяйки никакво съмнение за реалната военна мощ на Съединените щати.

След като поставиха враждуващите страни – Северен и Южен Виетнам – на масата за преговори в Париж, САЩ демонстративно напуснаха Виетнам. Тук, очевидно имаше ефект позицията на СССР, който нямаше да търпи възобновяването на пълномащабните военни действия във Виетнам, които продължиха преди началото на „лунните мисии“ на „Аполон“. СССР имаше в ръцете си мощен лост за натиск, който той използваше изцяло. Както може би се досещате, говорим за споразуменията за Луната. В съответствие с тях Виетнам „отиде“ към СССР и се присъедини към социалистическия лагер, ставайки негов член.

Така че с Виетнам могат да се констатират следните съвпадения:

1. Преди началото на „лунните мисии“ на „Аполо“ активните военни операции във Виетнам бяха прекратени (1968).
2. Преди началото на централното действие на шоуто Аполо – „кацането“ на Луната – САЩ изтеглят значителна част от своя контингент от Виетнам (юли 1969).
3. В продължение на няколко години, когато се проведоха „лунните мисии“, САЩ дадоха инициативата на Виет Конг и Северен Виетнам, водейки главно отбранителни битки.
4. Съединените щати извършват една от най-големите операции за целия период на Виетнамската война непосредствено в края на „лунните мисии“ (18 декември 1972).

От гледна точка на СССР Виетнам повлия положително на имиджа на социалистическата система и донесе осезаеми геополитически ползи: Виетнам беше последван от Лаос и Камбоджа. Въпреки че впоследствие Камбоджа създаде много проблеми, това е друга история.

Но Виетнам едва ли може да се счита за достатъчно плащане за Луната. Първо, поддържането на приятелски режими е скъпо. Второ, самият СССР изпитва икономически затруднения и допълнителната тежест е много неподходяща за него. Трето, „виетнамската награда“ беше разтегната във времето и до 1973 г. бъдещият й собственик беше в състояние на несигурност. Следователно е логично да се предположи, че списъкът на бонусите, получени от СССР за Луната, трябва да бъде по-осезаем в материално отношение.

Такива бонуси, разбира се, включват КамАЗ. През 60-те години СССР започна да изпитва остър недостиг на тежки превозни средства, така че имаше нужда от изграждане на нов завод. Но нещата вървяха, както обикновено, не разклатени и не треперещи – те не можаха да намерят място за строителство, нямаше средства за започване на дългосрочно строителство към техническата база, налична в СССР, не можаха да предложат модерен модел на камиона. И изведнъж дойде помощ … от САЩ, които предоставиха своите модели камиони за копиране:

„Петдесетгодишният Анатолий Маврикиевич, носталгиран по времето на работата по ЗИС-150 и КАЗ-585 (както е известно, създадени на базата на международни камиони), настоя за Интернационал-110 като прототип на камския автомобил … По времето си International-110 беше най-разпространеният камион от средната класа в Съединените щати.“

International от сериите 110 и 220 беше избран за базов модел за бъдещия КамАЗ, след което работата започна да кипи (пак там):

„На 13 декември 1969 г. първата кофа с пръст беше изнесена на брега на Кама, започна грандиозно строителство.

…

Към септември 1972 г. започва доставката на оборудването: стругове вече са пристигнали от Москва, машини за вътрешно шлайфане от Саратов и коване на чукове от Воронеж. Първите поръчки бяха изпълнени от ГДР и Швейцария, доставки идват от Италия, Англия, САЩ и други страни.

По това време група американски журналисти, представляващи водещи американски издания – The New York Times, The Washington Post, Baltimore Sun и други – посетиха строителството на автомобилния завод в Кама.

Може да се каже, че в СССР пристигна инспекция от приятелска (затруднен съм – трябва ли да пиша в кавички или не?) страна.

Оборудването за КамАЗ е доставено от около 700 чуждестранни компании, включително тези от САЩ и Япония. Има и непотвърдена информация, че САЩ са открили кредитна линия за СССР за изграждането на завода. Всъщност, поради спада на износа, притокът на чуждестранна валута към СССР беше намален с катастрофални темпове, а строителството на такъв завод беше твърде скъпо за него, а след това имаше огромни разходи за лунната програма и за все по-разгъващата се надпревара във въоръжаването.

Къде СССР можеше да получи твърда валута, ако продуктите му са неконкурентоспособни и САЩ налагат ембарго върху износа на нефт и газ за западните страни? Но, както знаете, САЩ правят широк жест и отменят ембаргото. Нещо повече, „съвсем случайно“ това се случва през 1968 г. – съветският газ отива в Австрия. Следват Германия, Франция и Италия. И скоро стана ясно, че капацитетът на тръбопровода не е достатъчен, така че е необходимо спешно да се завърши изграждането на нефтопроводи и газопроводи. По стечение на обстоятелствата, строителството на нефтопровода „Дружба-2“ започва през 1969 г., а през същата година съветската външнотърговска асоциация „Союзнефтеекспорт“, която се специализира в продажбата на природен газ в чужбина, започва двустранни преговори за започване на доставките на газ за Германия. Както и да е, ползотворните съвместни усилия на САЩ и СССР помогнаха на страната на съветите с валутни приходи за много години напред.

Най-острият проблем за СССР беше също изоставането в областта на електронните технологии и въвеждането на цифрови технологии. Кибернетиката, като теоретична дисциплина, не може да реши проблема с пускането на конкурентни електронни компютри (ECM) в СССР. Необходими бяха конкретни разработки, като се вземе предвид съществуващата в СССР елементна база, която, между другото, изобщо не блестеше. Ситуацията се влоши от гореспоменатата ембаргово наложена забрана за доставка на високопроизводителни компютърни машини за СССР и страните от социалистическия лагер. И изведнъж „Гордиевият възел“ от компютърни проблеми се разрязва с един замах. Това се случи в същите дни, когато „първата кофа пръст беше изнесена на брега на Кама“ – фундамента на бъдещия завод КамАЗ:

„Точно преди четиридесет години, на 18 декември 1969 г., се състоя историческо заседание на колегиума на Министерството на радиоиндустрията на СССР, което коренно промени вектора на развитието на вътрешните изчислителни технологии. Спорове дали взетите решения са правилни и необходими, или погрешни и взети с очакванията да получат моментни обезщетения, все още продължават.“

За какво спореха висшите служители и най-добрите умове на СССР? Всъщност няма спор като такъв (пак там):

„споменатата среща на 18 декември, на която присъстваха почти всички, които тогава бяха свързани с управлението на развитието в тази област, взе директивно решение да се съсредоточи върху IBM/360. Фактът, че техническата документация и софтуера всъщност трябваше да бъдат откраднати, а IBM/360 – е разработена през 1963-64, и беше категорично остаряла по времето на срещата, не спря никого.“

Но нищо не трябваше да се краде, защото Съединените щати неочаквано разрешиха продажбата на машини IBM-360/370 на своя геополитически враг. „Врагът“, без колебание, копира тези машини, поставяйки основите на серията ЕС-ЕИМ. Малко по-късно САЩ продадоха на СССР компютъра DEC PDP-11, от който в родината на победилия социализъм се роди поредицата от СМ-ЕИМ.

„Дали тази техника е остаряла или не е остаряла“ е тема за демагогски разсъждения. В СССР нямаше нищо подобно нито на хартия, нито в метал и, както знаете, не гледате зъбите на подарен кон. Следователно няма какво да спорите. Интересно е и друго: едната страна на оспорващите, усещайки трик от страна на световния потисник на пролетариите, осъзна правилно – врагът ви не дойде до вас ей така. Но те дори не можеха да си представят какво стои зад това събитие!

Имаше още един важен въпрос, който правеше лидерите на СССР меланхолични. Ставаше дума за надпреварата във въоръжаването, която черпи огромни ресурси от СССР, което се отрази негативно на жизнения стандарт на населението и състоянието на икономиката като цяло. Темата е доста сложна и много деликатна. Никой не искаше да прави щедри подаръци на опонента си и никой дори не мислеше за това. След продължителни преговори в Москва и Вашингтон, проведени лично от Кисинджър, концепцията за стратегически паритет беше разработена и на относително ниско ниво, но приемлива и за двете суперсили. Резултатът от тази работа беше сключването на договора SALT-1 и това беше последвано от поредица от споразумения, които отбелязаха така нареченото „намаляване на напрежението“. Остава да споменем още едно съвпадение: преговорите започнаха на 17 ноември 1969 …

Да продължим списъка на „странните“ съвпадения:

5. През 1968 г. Съединените щати отменят ембаргото върху износа на енергийни ресурси от СССР за западните страни – нефт и газ. През същата година газът отива в Австрия.

6. На 13 декември 1969 г. на брега на Кама, с прякото участие на САЩ, започва изграждането на завода КамАЗ.

7. На 17 ноември 1969 г. между СССР и САЩ започнаха преговори за ограничаване на стратегическите оръжия.

8. На 18 декември 1969 г. заседание на борда на Министерството на радиоиндустрията на СССР взе директивно решение да се съсредоточи върху IBM/360, т.е. ставаше дума за пълно копиране на американския компютър от семейството IBM/360.

9. През 1969 г. започва строителството на нефтопровода „Дружба-2“, което впоследствие повече от удвоява експортния потенциал на страната.

10. През 1969 г. започват двустранни преговори за започване на доставките на газ за ФРГ, а през същата година съветският износен газ отива в Италия.

Апотеозът на сближаването между САЩ и СССР беше съвместният полет на Союз и Аполон, последван от скачване в орбита:

Но какво послужи като основа за такава топла връзка, предвид факта, че и двете страни де факто водят война във Виетнам? Нещо повече, естеството на затоплянето демонстрира ясна едностранчивост – едната страна прави услуги на другата и така или иначе не получава нищо в замяна.

За да поставим точка над „i“ по въпроса за едностранните отстъпки и необяснимите подаръци, нека да дадем още един пример, отнасящ се до темата за личните отношения между лидерите на САЩ и СССР. Работата е в това, че въпреки че Брежнев се тревожеше за страната, той имаше слабости, които по онова време бяха квалифицирани като идеологически чужди и недостойни за облика на строителя на комунизма. Ето за какво говорим:

• През 1971 г. Никсън подарява на Брежнев кадилак. Не е ясно какви заслуги има, защото те дори никога не са се срещали.
• През 1972 г. Брежнев получава друга кола, Cadillac Eldorado, като подарък от Никсън:

Освен това самият Брежнев поиска тази услуга. Оказва се, че американците са били в дълг. Как иначе да си обясним тази пикантна връзка?! За да завършим темата за „Cadillac Eldorado“, малък щрих: „Cadillac“ е направена по личната поръчка на Брежнев и доставена в Москва с транспортен самолет на ВВС на САЩ. Ако го прекараме по стандартите на сталинската епоха (*), тогава той би бил привлечен към предателство със дължимото висше наказание.

• През 1973 г. Брежнев отново иска от Никсън кола – сега Lincoln Continental. Излишно е да казвам, че специалната поръчка се изпълнява възможно най-скоро и безплатно.

Всичко това изглежда смешно и дори фантастично, ако приемем, че зад дадения списък със „съвпадения“, подаръци на Брежнев и отстъпки от САЩ няма абсолютно нищо. Всъщност имаме работа със списък от доказателства, доказващи, че САЩ добросъвестно са ПЛАЩАЛИ за услугата, предоставена от Съветския съюз и лично от другаря генерален секретар. В същото време може да се твърди с пълна увереност, че ако генералният секретар откаже да сътрудничи на САЩ, няма да има „лунни мисии“, тъй като СССР имаше всички възможности да разкрие лунните измами, и без неговата подкрепа, никой, бидейки здрав и с добра памет, не би се осмелил да извърши такава безпрецедентна фалшификация.

Какво знае човечеството днес за „завладяването“ на Луната? Само това, което американците му казаха и показаха. Стотици килограми лунна почва, за които се твърди, че са доставени на Земята, се съхраняват под „седем печата“ и не са достъпни за изследване. Тези незначителни количества, които се появяват в различни доклади, биха могли да бъдат получени с помощта на автоматични станции. Големият набор от фото- и видеозаписи, заснети по време на „мисиите“, повдига много объркващи въпроси, поради което защитниците на НАСА са принудени да признаят, че част от кадрите са „заснети в Холивуд“, за да бъдат представени по възможно най-добрия начин. Алексей Леонов се придържа към същата версия. Вярно, веднага възниква въпросът: ако в Съединените щати са успели да направят лунните кадри, в реалността на които са вярвали, тогава защо да не заснемат всички мисии в Холивуд изцяло? Защо да летите някъде, ако лунната почва може да бъде получена с помощта на автоматични станции, а видео- и фотографските материали могат да бъдат заснети при наземни условия?

Картините от програмата LRO също не са убедителни – това е поредната серия от американски „сертификати“, лесно произвеждани на всеки компютър. Нито една държава в света не е обявила откриването на следи от мисията „Аполо“ на Луната с помощта на космическия си кораб и най-изненадващото е, че нито СССР, нито неговата наследница Русия никога не са проявявали интерес да извършват инспекции на Луната, за да видят със собствените си очи това, за което американците разказват толкова колоритно.

Но предвид горните обстоятелства, става ясно: няма нищо изненадващо във факта, че Русия покрива НАСА.

---

(*) – За Сталин знаем че е обичал каубойски филми и всеки път Холивуд е пускал такъв, Сталин е плащал и го е получавал със самолет. Горял от нетърпение да гледа такива филми!

BGprevedi: Третата версия. Ние го чухме това преди време и не си спомняме откъде…

Войната във Виетнам е била за да прикрие извънредно мащабните операции по изнасяне на наркотици оттам!

Вижте например този филм, АероАмерика, 1990 с Мел Гибсън, който е представен като комедия, но едва ли е така…

---