Долмените: Места за срещи с отвъдното
04.08.2021
Вероятно интересът към долмените вече порасна! Може би някои хора ще имат възможността да ги посетят. Изглеждат като добра туристическа цел.
По дефиниция, долмените (на бретонски: taol maen — каменна маса) са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Названието произлиза от външния вид на обичайните за Европа конструкции — повдигната на каменни опори плоча, напомняща маса.
Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.
Да, но има и такива които са един камък, вътрешността на който е напълно издълбана!
Бродейки по интернета намерихме сайт съдържащ списък на долмените в Б-я. Този в Хлябово е може би най-известният.
Списание Осем съобщи за откриването на най-големия долмен в Б-я, в Средна гора над с. Златосел, община Брезово.
Разбира се това всичко се слага под знаменателя на гробниците. Т.е., стойте далеч. Но както видяхме от Татяна Завражина, тя ги използва за да говори с духове, или с отвъдния свят. Така че, виждате, те придобиват доста привлекателна стойност.
Също така си струва да се спомене за д-р Муди от Алабама, САЩ, който въведе термините ОИТ (опит извън тялото – OBE, Out of Body Experience) и ОБС (опит близко до смъртта – NDE, Near Death Experience). Неговите проучвания са потвърдени от безброй очевидци, така и от дейността на Татяна Завражина в Русия.
Достойно е да кажем, че той до голяма степен реализира идеята за превъплъщенията на една душа. Душата се превъплъщава многократно! Преди време това звучеше като налудничава теория, а сега виждаме че е нещо нормално.
Какви са паралелите с долмените?
В Гърция има т.нар. психомантеуми. Това са помещения, изкопани в земята, където хората престояват няколко дни, за да могат да се срещат с духовете на отвъдния свят.
Ето какво ни казва този източник:
Откакто човек реши, че след смъртта човешката душа заминава на друго място, хората започнаха да търсят начин да се свържат с тези души. През вековете са създадени различни методи за това, но сега медиумите и спиритистите използват предимно „дъската Ouija“ или по-съвременни устройства, които откриват електромагнитни аномалии.
Има обаче и друг метод, който на практика е забравен в нашата ера. Нещо повече, това е много древен метод и се нарича психомантеум, който може да се преведе като „театър на ума“.
Основната му концепция идва от гръцките традиции на Некромантейон – храм за некромантия, посветен на Хадес и Персефона. Този храм се е намирал на брега на река Ахерон, недалеч от град Етер. Вярва се, че храмът е портата към Царството на мъртвите.
В този храм, според легендите, са извършвани мистериозни ритуали в опит да се свържат с духовете на мъртвите. Церемонията започва с ритуална трапеза, след което е убито животно, а след това голям съд с вода или масло е поставен в дълъг тъмен, едва осветен коридор. Понякога отгоре се добавя кръвта на животното.
Контейнерът с течността действа като огледало и в тишината и тъмнината на коридора вероятно се случва същото, което сега се постига в камерите за сензорни лишения. Човекът започна да вижда цветни видения.
Съвременните психомантеуми в нова форма с използване на огледала са възродени през 90-те години от известния Реймънд Муди, изследовател на отвъдното. Собственият психомантеум на Муди се състои от малка тъмна стая, напълно защитена от слънчевата светлина, в която има стол, наклонен на 45 градуса. Когато Муди седи (или по-скоро лежи) на този стол, пред лицето му се вижда огледалo.
„В единия край на стаята към стената е закачено огледало, високо 1.2м и 1м широко. Долният ръб на огледалото е на 1м над нивото на пода. Столът е на 1м от огледалото и леко наклонен назад. Това е направено за удобство. В резултат на това човек гледа в океан от чист мрак и светлината прониква в стаята само на малки частици от малка лампа, поставена зад стола“, описва Муди.
За да се появят определени видения в огледалото, е предложено да се съсредоточите върху образа на човека, с когото искате да се свържете. Можете дори да вземете снимка на починалия човек с вас и да я гледате, мислейки за него.
Според Муди резултатите от такива сесии, всяка от които продължава около час, надминават всички очаквания и в същото време силно сплашват всички хора, които са се съгласили на такава сесия.
Нещо повече, явленията, които хората виждаха, чуваха или дори чувстваха, бяха различни за различните хора. Някои чуваха гласовете на починалия, други усещаха докосването им по кожата, нежно поглаждане, ухание, което се свързваше с починалия човек, някои виждаха лицата на починалия в огледалото.
Няколко души съобщиха, че са видели образа на починалия в огледалото точно така, сякаш е жив, и че след това изображението излязло от огледалото и тръгнало към тях като истински човек.
„Седях там в стаята и изведнъж видях още трима души в стаята освен мен. Те излязоха от огледалото и разбрах, че това не може да бъде, затова бях в състояние на шок. За момент си помислих че ме разиграват и че това е трик, но точно докато един от хората мина покрай мен и ме докосна с ръка. И тогава видях лицата им, това беше сестра ми Джил, приятелят ми Тод и дядо ми. Те наистина изглеждаха перфектно, сякаш бяха живи. Те стояха около мен и ме гледаха“, – каза един от очевидците.
Самият Муди увери, че по същия метод е видял починалата си баба и нейният образ в огледалото е като напълно истински жив човек от плът и кръв. Не е полупрозрачен призрак.
През годините на своите изследвания Муди провежда няколкостотин подобни експеримента с психомантеума и в резултат отбелязва, че под каквато и форма да се появи духът на починалия пред неговия роднина, той винаги е имал успокояващ и умиротворяващ ефект върху последния. Те започнаха да се чувстват по-добре след загубата си.
Всички тези експерименти Муди описа подробно в книгата си „Съединения: Визуални срещи с починали близки“, публикувана през 1993 г. Дори и сега, въпреки напредналата си възраст (75 години), той продължава изследванията си в тази област.
Да се върнем пак на д-р Муди. Да отбележим, че хората които искат да опитат такива срещи с починали роднини, трябва да прекарат няколко дни в подземието на определена диета, за да могат да виждат духовете.
Вдъхновен от гръцките психомантеуми, където древните гърци отиват да се консултират с виденията на мъртвите (за които Муди е чел в класическите гръцки текстове, с които се е сблъсквал, докато е бил студент в Университета на Вирджиния), Муди построява психомантеум в Алабама, който той нарича Театър на ума „д-р Джон Ди“. Като се взират в огледало в слабо осветена стая, Муди твърди, че хората са в състояние да призовават видения или духове. (Виждате как официалните средства се опитват да ни дезинформират!)
Муди също е изследвал регресията на миналия си живот и вярва, че той лично е имал девет минали живота.
