И ПАК: “БИЛ ЛИ Е ЛЕВСКИ МАСОН?”

Преди 2014, Илия Тодев

БГпреведи: От доста време се води полемика относно били ли са Ботев и Левски масони. От едната страна са такива като Иван Тренев (монах или историк), който отговаря с „Да“. От друга ние намерихме материал от Илия Тодев, където доста задълбочено се аргументира „Не“. Сега, спомнете си за рекламата на хомосексуалността и на тези драг-шоута с цел да нормализират педофилията! Така че тук стои един допълнителен въпрос, „масон“-ът Левски няма ли да помогне да се нормализира масонството. Посетителите добре са запознати какво е масонството и влиянието му в държавата. Че почти всички от управляващата червено-хазарска мафия в момента са членове на масонски клубове! Значи, Левски е масон, т.е. добър за България. И по тая логика всички масони са добри за България! Тоя номер няма да мине!

Отваряме коментарите защото усещаме че това е много гореща точка.

Тренев на интервю със Цанов, вж от 14:38 нататък.

Пак да повторим, Тренев спи в леглото с Че Гевара, и той трябва да обясни това. Един масов убиец не може да стои до Левски! Затова ние не сме много склонни да вярваме на Тренев!

И ПАК: “БИЛ ЛИ Е ЛЕВСКИ МАСОН?”

Преди 2014, Илия Тодев

Една от особеностите на българското общество е, че то трудно се подава на силни масови чувства. Много трудно е да говорим за истински сензации, няма бестселъри, които да правят авторите си милионери, няма идоли, по които всички да лудват, няма непререкаеми авторитети, няма нито масови скърби, нито масови ентусиазми, и да стане чудо (като например успеха ни в Световното по футбол през 1994), то трае само три дни – сиреч, не е чудо. Изключение тук прави само Левски. Интересът към него е всенароден и кажи-речи константен, а всяка негова годишнина е като регулярно завръщане на все по-ярка звезда, прогонваща инак обичайната ни апатия. Досега левскиманията е достигала своите екстремуми в търсене отговор на два форсмажорни въпроса – “Кой предаде Левски?” и “Къде е гробът на Левски?”.

През 1999 се появи нова, претендираща за примордиална императивност тема – “Масон ли е Левски?” Не съм сигурен дали тя, поради своята относителна елитарност, ще измести или поне ще се наложи редом с другите две, които са общодостъпни. Във всеки случай, в навечерието на 170-ата годишнина от рождението на Апостола тя вече набира обем и сила.

Нека припомня нейната основна хронология – доколкото на мен ми е известна. През 1999 Иван Лалев, директор на Ловешкия музей, за пръв път лансира тезата, че Левски е масон. Това влезе в пресата[1] и в Интернет, беше представено и на няколко научни форума[2]. През 2004 друг автор, журналистът Румен Василев, без да се позовава на Иван Лалев, излезе във в. “Новинар” със серия статии под заглавие “Масонът Левски”, които на следната година издаде в книгата си “Масонската ложа и братството на Левски”.[3] Не може да се каже, че тези двама автори са предизвикали някакъв особен резонанс сред широката публика. Научната общност почти не реагира – чуха се възражения комай само от Маргарита Симеонова, ст.н.с. в БАН.[4] През февруари 2005 бях поканен от о. Боян Саръев да разговаряме в ТВ “Скат” по темата“Масон ли е Левски?”. Това стана повод да засегна този въпрос в една по-обща полемична работа, чийто първоначален вариант представих на научна сесия във Враца през май с.г. Нейните актове излязоха два месеца по-късно. Моето заключение гласи:

“Имайки предвид наличните сведения, много по-логично е да видим в Левски просто патриот, християнин и хуманист, отколкото масон. Освен това, няма никакви сведения сам Левски да се е възприемал като масон, или пък другите да са го възприемали като такъв. Най-сетне, не е за пренебрегване и един простичък аргумент. Масонството е елитарно, то е нещо като буржоазен интернационал. Левски обаче не е елитарен – той е народен. За мен е много трудно да си го представя в компанията на Моцарт и Гьоте, на Чърчил и Буш. По-лесно бих го видял да върви из Палестина след Христос, редом с другите апостоли. Мисля, че в такъв дискурс най-вече следва да търсим истинския Левски. Разбира се, и той, и национал-революционното ни движение като цяло консумират масонски влияния… но не те са определящите.”[5]

Това е контекстът, в който ми се вижда най-основателно да разположа новоизлязлата книга на Мл. Стоянов[6]. Тя се обявява категорично против масонската версия и е много по-обхватна и по-задълбочено както от това, което публикува М. Симеонова, така и от онова, което направих аз самият. Става дума за амбициозно полемично начинание – авторът си поставя за цел с научни методи и в общодостъпна, търсеща и литературни достойнства, форма да отговори на въпроса дали и доколко масонството е оказало влияние върху възрожденското ни освободително движение и в частност върху Левски.

–>После.

Споделете: