Шпионирането на Тръмп, задвижвано от Palantir, превръща Америка в дигитален затвор
04.06.2025, Джон и Ниша Хуайтхед
Джон Уайтхед, въпреки че не признава технокрацията, е проницателен и ни предупреждава от години за шпиониращата държава. Това е може би най-острата критика до момента. Тръмп предаде Америка, нашата Конституция, цялото движение MAGA и хвърли нацията ни в обятията на технокрацията. ⁃ Патрик Ууд, редактор.
Наречете го както си е: паноптично (затвор, в който затворническите клетки се виждат от центъра, като затворниците не са знаели че биват наблюдавани) президентство.
Планът на президента Тръмп да обедини правителствената власт с технология за частно наблюдение, за да изгради централизирана национална база данни за гражданите, е последната стъпка в превръщането на Америка от конституционна република в дигитална диктатура, въоръжена с алгоритми и задвижвана от безотчетен, всевиждащ изкуствен интелект.
Не става въпрос за национална сигурност. Става въпрос за контрол.
Според новинарски съобщения, администрацията на Тръмп тихо си сътрудничи с Palantir Technologies – гигантът за извличане на данни, съоснован от милиардера Питър Тийл – за изграждането на централизирана, правителствена система за наблюдение, която да консолидира биометрични, поведенчески и геолокационни данни в единна, въоръжена (с възможност да бъде използвана против хората) база данни с личната информация на американците.
Не става въпрос за защита на свободата. Става въпрос за това свободата да бъде отживелица.
Това, на което сме свидетели, е превръщането на Америка в дигитален затвор – такъв, в който на затворниците се казва, че са свободни, докато всяко движение, всяка дума, всяка мисъл се наблюдава, записва и използва за определяне на „оценка на заплахата“, която определя нашето място в новата йерархия на подчинение.
Това ни поставя още една стъпка по пътя към дистопичната система на Китай за социални кредитни рейтинги и наблюдение от типа „Големият брат“.
Инструментите, които позволяват този всевиждащ режим на наблюдение, не са нови, но под ръководството на Тръмп те се сливат по безпрецедентни начини – с Palantir в центъра на тази дигитална мрежа.
Palantir, отдавна критикуван за ролята си в захранването на акциите на ICE (Имиграционна и митническа служба) и прогнозната полицейска дейност, сега е готов да се превърне в мозъка на режима за наблюдение на Тръмп.
Под прикритието на „интеграция на данни“ и „обществена безопасност“, това публично-частно партньорство ще внедри подобрени с изкуствен интелект системи, за да претърси всичко – от емисии за разпознаване на лица и четци на регистрационни номера до публикации в социалните медии и метаданни за мобилни телефони – сравнявайки всичко това, за да оцени риска на дадено лице за държавата.
Софтуерът на Palantir вече е използван, за да помогне на ICE (Имиграционната служба) при локализирането, арестуването и депортирането на нелегални имигранти, често разчитайки на огромни масиви от данни за наблюдение, събрани от множество източници. В Ню Орлиънс компанията тайно си партнира с местната полиция, за да проведе програма за прогнозиране на полицейската дейност без публично знание или надзор, насочена към лица, маркирани като склонни да извършат престъпления въз основа на социални мрежи и минало поведение, а не на действителни нарушения.
Това не е спекулация. Вече се случва.
Платформата Gotham на Palantir, използвана от правоохранителните органи и военните агенции, отдавна е гръбнакът на проследяването в реално време и прогнозния анализ. Сега, с подкрепата на Тръмп, тя заплашва да се превърне в централната нервна система на дигитално наложен авторитаризъм.
Както самата Palantir признава, нейната мисия е да „разшири човешкото вземане на решения“. На практика това означава да се замени вероятната причина с вероятностни оценки, съдебните зали с код и справедливият процес с канали за данни.
В този нов режим вашата невинност ще бъде без значение. Алгоритъмът ще реши кой сте.
За да разберем пълната опасност на този момент, трябва да проследим дългата дъга на правителственото наблюдение – от тайни разузнавателни програми като COINTELPRO до днешната дигитална мрежа, задвижвана от изкуствен интелект, въплътена в центрове за сливане на данни.
Заплахата, породена от днешната шпионираща държава, не се е появила за една нощ. Основите са положени преди десетилетия чрез тайни правителствени програми като COINTELPRO (Програма за контраразузнаване), стартирана от ФБР през 50-те години на миналия век и продължаваща през 70-те години на миналия век. Нейната изрична мисия е била да „разстройва, подвежда, дискредитира или по друг начин неутрализира“ политически дисиденти, включително лидери за граждански права, протестиращи във Виетнамската война и групи за освобождение на чернокожите.
По време на COINTELPRO федерални агенти са прониквали в законни организации, разпространявали са дезинформация, изнудвали са цели и са провеждали наблюдение без заповед.
Въпреки че е бил разкрит и публично осъден от Конгреса, духът на COINTELPRO никога не е умирал – той просто е преминал в нелегалност и дигитален формат.
Законодателства след 11 септември, като например Закона „Патриот“ на САЩ, осигуриха правно покритие за масово наблюдение, позволявайки на разузнавателните агенции да събират телефонни записи, да наблюдават интернет активността и да изграждат профили на американски граждани без реален надзор. Центровете за обединяване на данни, първоначално замислени за координиране на усилията за борба с тероризма, се превърнаха в центрове за вътрешен шпионаж, улеснявайки споделянето на данни между федералните агенции и местната полиция.
Днес тази инфраструктура се е сляла с инструментите на големите технологични компании.
С Palantir и подобни фирми начело, правителството вече може да наблюдава повече хора, по-отблизо, по по-произволни причини от всякога. Несъгласието отново се криминализира. Свободното изразяване се категоризира като екстремизъм. А гражданите – без никога да са извършили престъпление – могат да бъдат маркирани, проследявани и наказвани от невидима дигитална бюрокрация, която действа безнаказано.
Надграждайки върху тази основа на исторически злоупотреби, правителството е развило тактиките си, замествайки човешките информатори с алгоритми, а подслушванията – с метаданни, въвеждайки епоха, в която прогнозирането преди престъпление се третира като наказателно преследване.
В ерата на изкуствения интелект вашият дигитален отпечатък е достатъчен, за да ви осъди – не в съда, а в съда за превантивно подозрение.
Всеки пинг на смартфон, GPS координата, сканиране на лице, онлайн покупка и подобни социални медии стават част от вашия „дигитален ауспух“ – пътека от метаданни, които правителството сега използва за изграждане на поведенчески профили. ФБР го нарича „разузнаване с отворен код“. Но не се заблуждавайте: това е наблюдение чрез мрежа за събиране на информация и е фундаментално противоконституционно.
Правителствените агенции вече анализират тези данни, за да генерират анализи на „модели на живот“, да маркират „радикализирани“ лица и превантивно да разследват онези, които просто споделят антиправителствени възгледи. Лица, подаващи сигнали за нередности, разкриха, че ФБР е маркирало лица като потенциални заплахи въз основа на историята им на търсения в интернет, публикации в социалните медии, религиозни убеждения или връзки с активистки групи.
В нарастващ брой случаи лица са били посещавани от агенти само защото са участвали в протест, са публикували политически постове или са се появили от „грешната“ страна на дигитален алгоритъм.
Това не е правоприлагане. Това е машинно контролиране на мисълта.
ФБР е разработило подробни досиета на лица, основани не на престъпна дейност, а на конституционно защитено изразяване – маркират граждани за посещение на уебсайтове на алтернативни медии, критикуване на правителствени политики или подкрепа на каузи, считани за „крайни“.
Според изтекли бележки и вътрешни документи, термини като „свобода“, „суверенитет“ и дори знамето на Гадсдън са цитирани като потенциални индикатори за вътрешен екстремизъм. В един случай мирен протестиращ е бил разпитван само за използване на криптирани приложения за съобщения. В друг, посетители на църква са били наблюдавани, защото техният религиозен водач е говорил критично за правителството.
Това е логичен резултат от система, която криминализира несъгласието и възлага на алгоритми да извършват атаките.
Това не е и съвсем ново.
В продължение на десетилетия федералното правителство е поддържало строго класифицирана база данни, известна като Main Core, предназначена да събира и съхранява информация за американци, считани за потенциални заплахи за националната сигурност.
Разследващи журналисти разкриха, че Main Core може да съдържа данни за милиони хора – събрани без заповеди или надлежен процес – за потенциална употреба по време на национална извънредна ситуация. Както Тим Шорок съобщи за „Salon“, „Един бивш служител на разузнаването описа Main Core като „система за база данни за вътрешна сигурност при извънредни ситуации“, предназначена за използване от военните в случай на национална катастрофа, суспендиране на Конституцията или налагане на военно положение.“
Прегръдката на Тръмп към Palantir и неговата несравнима способност да обединява данни от наблюдение, метаданни от социалните медии, публични записи и прогнози, базирани на изкуствен интелект, бележи опасна еволюция: съвременно възкресение на Main Core, дигитализирано, централизирано и напълно автоматизирано.
Това, което някога е било тайно планиране за извънредни ситуации, сега се превръща в активна политика.
Това, което се е появило, е модел на наблюдение, по-обширен от всичко, измислено от миналите режими – дигитален паноптикон, в който всеки гражданин става едновременно наблюдаван и саморегулиращ се.
Представете си общество, в което всеки гражданин е постоянно наблюдаван и всяко наше движение се записва в правителствена база данни.
Представете си държава, в която камери за разпознаване на лица сканират лицето ви по време на протести и концерти, където местоположението на колата ви се проследява от автоматични четци на регистрационни номера, където биометричните ви данни се събират от дронове и където програми с изкуствен интелект ви присвояват оценка за „оценка на заплахата“ въз основа на вашето поведение, мнения, асоциации и дори вашите покупки.
Това не е научна фантастика. Това е Америка – сега.
Това е паноптикумът, оживял: кръгъл затвор, проектиран така, че затворниците никога да не знаят кога са наблюдавани и следователно трябва да се държат така, сякаш винаги са наблюдавани. Оригиналната визия на Джереми Бентам се е превърнала в модел на съвременно управление: пълна видимост, нулева отчетност.
Всяко наше движение се наблюдава, всяка наша дума се записва, всяко наше действие се оценява и категоризира – не от хора, а от машини без съвест, без състрадание и без конституционни ограничения.
И в тази държава на наблюдение, хората са се превърнали в инвентар. Животи, сведени до точки от данни. Избори, сведени до алгоритми. Свободата, сведена до разрешително. Вие вече не сте клиентът. Вие сте продуктът.
В тази нова реалност ние не само сме наблюдавани – ние сме измервани, категоризирани и продавани обратно на самите системи, които ни поробват.
Вече не сме свободни граждани.
Ние сме точки от данни в дигитална контролна мрежа – стока, категоризирани и експлоатирани.
В тази нова дигитална икономика животът ни се е превърнал в центрове за печалба за корпорации, които проследяват, търгуват и монетизират всяко наше движение.
Шпионската държава се захранва не само от импулси на авторитарно правителство, но и от корпоративна екосистема, която не вижда разлика между пазара и публичното пространство.
Ние биваме купувани и продавани не като граждани с права, а като потребители, които трябва да бъдат изучавани и оформяни.
Нашата автономност се ерозира целенасочено, а не случайно.
Тази модерна шпионска държава знае всичко за вас – къде ходите, какво купувате, какво четете, с кого общувате – и използва тази информация, за да предскаже поведението ви, да оформи предпочитанията ви и в крайна сметка да контролира действията ви.
Вашият телефон ви следи.
Вашата кола ви следи.
Вашият смарт телевизор, интернет търсения и дигитален асистент – всичко това се събира, за да захранва нарастваща мрежа от наблюдение, задвижвано от изкуствения интелект.
Дори вашият хладилник и звънецът на вратата ви докладват за вас.
Всяко електронно устройство, което използвате, всяка онлайн транзакция, която правите, всяко движение, което правите през мрежата на интелигентния град, добавя още една точка от данни към вашия профил.
Това е машината на потисничеството и тя се усъвършенства ежедневно.
Разликата между миналите режими и този, който се изгражда сега, е неговия финес. Днешният тоталитаризъм не идва с ботуши и тайна полиция. Той идва с удобство. С приложения. С оправдания за „национална сигурност“. С илюзията за безопасност.
Както в дистопичния свят на Сойлент Грийн, където индивидът е сведен до консумативен продукт на системата, днешната държава за наблюдение третира американците не като граждани, а като точки от данни, които трябва да бъдат събрани, оценени и подадени обратно в машината за контрол.
Вече не сме управлявани – ние сме контролирани.
Това не е по-малко опасно – просто е по-ефективно.
Трагедията обаче е, че повечето американци не виждат решетките, които се изграждат около тях, защото архитектурата на тиранията е прикрита като удобство и обвита в комфорт.
Повечето американци все още спят за опасността. Те живеят в затвор, маскиран като рай, където наблюдението се продава като безопасност, спазването на правилата е брандирано като патриотизъм, а удобството се е превърнало в валута на пленничеството.
Обусловени сме да обичаме робството си, да украсяваме килиите си с приложения и смарт устройства и да бъркаме технологичната зависимост със свобода.
Стените на затвора са невидими, решетките дигитални, охраната автоматизирана.
Ние сме затворници във високотехнологичен затвор, приспивани от удобството и успокоени от илюзията. Носим устройствата си за проследяване в джобовете си. Шепнем тайните си в микрофони, вградени в собствените ни устройства. Доброволно се предаваме с поверителността си на дигиталните господари.
Междувременно тези, които се осмеляват да поставят под въпрос тази система – журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, дисиденти – са заглушавани, наблюдавани и наказвани. Всичко това под прикритието на закона.
Помислете за следното:
- ФБР използва заповеди за геозониране, за да идентифицира лица на протести единствено въз основа на местоположението им.
- Инструментите на Palantir помогнаха за проследяване на хора не за извършени престъпления, а за потенциална бъдеща престъпна дейност.
- В центровете за сливане на данни на DHS бяха профилирани американци въз основа на политически възгледи и религиозна принадлежност.
- Оценките на риска, базирани на изкуствен интелект, сега влияят върху решенията за гаранция, допустимостта за условно освобождаване и други.
Това е прогнозна полицейска дейност, превърната в превантивно наказателно преследване. Това е самата дефиниция на шпионска държава.
С разширяването на тази технологична тирания, основните гаранции на Конституцията – тези предполагаеми бастиони срещу произволна власт – тихо се обезсилват и нейните защити се обезсмислят.
Какво означава Четвъртата поправка в свят, в който целият ви живот може да бъде претърсван, сортиран и оценяван без заповед? Какво означава Първата поправка, когато изразяването на несъгласие ви кара да бъдете маркирани като екстремист? Какво означава презумпцията за невинност, когато алгоритмите определят вината?
Конституцията е написана за хората, а не за машинно управление. Тя не може да се конкурира с прогнозната аналитика, обучена да заобикаля правата, да заобикаля отчетността и да автоматизира тиранията.
И това е крайната цел: автоматизацията на авторитаризма. Немигащ, задвижван от изкуствен интелект режим на наблюдение, който прави надлежния процес остарял, а несъгласието фатално.
И все пак, не е твърде късно да се съпротивляваме – но това изисква осъзнатост, смелост и готовност да се изправим срещу машината на собствения си плен.
Не се заблуждавайте: правителството не е ваш приятел в това. Нито пък корпорациите, които изграждат този дигитален затвор. Те процъфтяват от вашите данни, вашия страх и вашето мълчание.
За да се съпротивляваме, първо трябва да разберем въоръжените инструменти на изкуствения интелект, използвани срещу нас.
Трябва да изискваме прозрачност, да наложим ограничения върху събирането на данни, да забраним прогнозното профилиране и да демонтираме центровете за сливане на данни, захранващи тази машина.
Трябва да се отнасяме към наблюдението с изкуствен интелект със същото подозрение, което някога запазвахме за тайната полиция. Защото това е станало управлението, задвижвано от изкуствен интелект – тайна полиция – само че по-умно, по-бързо и по-малко отговорно.
Трябва да спрем да сътрудничим на нашите похитители. Спрете да се съгласяваме със собствения си контрол. Спрете да захранваме машината за наблюдение с нашите данни, нашето време и нашето доверие.
Нямаме много време.
Съюзът на Тръмп с Палантир е предупредителен знак – не само за това къде се намираме, но и за това накъде се насочваме. Място, където свободата е условна, правата са отменяеми, а справедливостта се определя от код.
Въпросът вече не е дали сме наблюдавани – това вече е даденост – а дали ще го приемем кротко. Ще демонтираме ли този електронен концентрационен лагер или ще продължим да изграждаме инфраструктурата на собственото си поробване?
Както посочвам в книгата си „Бойно поле Америка: Войната срещу американския народ“ и в нейния измислен еквивалент „Дневниците на Ерик Блеър“, ако заменим свободата с удобство и личния живот със сигурност, ще се окажем заключени в затвор, който сме помогнали да построим, а решетките няма да са направени от стомана. Те ще бъдат направени от данни.
