Обзор за Нагорно-Карабах
24.10.2023, BGprevedi
30-годишната история на Република Нагорни Карабах приключи. Защо арменците и азербайджанците се караха толкова години за това?
-=-
БГпреведи: Статия в лента.ру което е издание на Рамблер, собственик е вероятно богаташът Сергей Шишкин, за когото дори няма подробна информация. Обърнете внимание на заглавието и дали те обясняват за какво се караха те толкова дълго. Ще видим хазаро-олигархичното мнение за този проблем, разбира се, при пълното игнориране на фактите и игнориране на мнението на Нагорно-Карабахския народ.
Президентът на Република Нагорни Карабах (НКР) Самвел Шахраманян подписа указ за прекратяване на нейното съществуване от 1 януари 2024 г. След това спорната територия окончателно ще стане част от Азербайджан. Така приключи конфликтът между непризнатата арменска държава и Баку, който продължи почти 30 години и взе хиляди жертви. Споровете за тези земи обаче започнаха много по-рано, когато Нагорни Карабах за първи път стана част от Азербайджан в началото на миналия век. Историята на дългогодишната конфронтация между арменци и азербайджанци припомни Lenta.ru.
Мина със забавено действие
Карабахското ханство става част от Руската империя в началото на 19 век в резултат на Руско-персийската война от 1804–1813 г. и се трансформира в Карабахска провинция. От 1840 г. територията е част от окръг Шуша на Каспийския регион, от 1846 г. – в провинция Шемахан (преименувана на Баку през 1859 г.), от 1868 г. – в провинция Елизаветпол. По време на Гражданската война в Русия Карабах се превърна в сцена на ожесточена конфронтация между арменци и азербайджанци, които създадоха свои собствени независими държави.
Конфликтът беше замразен с установяването на съветската власт в Закавказието, която действаше като арбитър. Болшевиките също трябваше да разрешат въпроса за собствеността на Карабах. На 4 юли 1921 г. на заседание на Кавказкото бюро на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики) (Кавказко бюро на ЦК на РКП (б)) е решено територията да бъде прехвърлена на Армения. Въпреки това на следващия ден Кавказкото бюро преразгледа въпроса в полза на Азербайджан „въз основа на необходимостта от национален мир между мюсюлмани и арменци“.
[БГпреведи – тази формулировка доведе само до още леене на кръв. Някой е предположил че азърбайджанците имат някаква търпимост към християните. Както добре знаем всичките проблеми тръгват от непоносимостта на азърите към друговерците арменци. Доказателства – тонове! НЕ арменците са виновни, а азерите!!! „Азер“ като видоизменено „Хазар“]
От 1921 г. областта като административно-териториална единица е част от Азербайджанската съветска социалистическа република с права на широка автономия. През 1923 г. получава статут на автономна област (НКАО) в състава на Азербайджанската ССР.
Разбира се, истинската предистория на това решение беше далеч от проблемите на „националния мир“. Съветското ръководство се опита да създаде „мозайка“ от територии, населени с арменци и азербайджанци в Южен Кавказ, за да направи малко вероятни сепаратистките стремежи: в случай на хипотетично разделяне и арменските, и азербайджанските територии ще се окажат във враждебна среда.
Нашето най-голямо и значимо постижение в тази област е, че така нареченият карабахски въпрос беше решен. Няма съмнение, че няма да се наложи да решаваме отново този проблем
Сергей Киров
1-ви секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан
През всичките години на съществуването на Съветския съюз азербайджанското ръководство активно се бори срещу арменския сепаратизъм в земите на Нагорни Карабах, например провеждаше политика на презаселване на азербайджанци на територията на Карабахската автономия. Арменците също обвиниха азербайджанското ръководство в „целенасочена политика на дискриминация и разселване“ и дори етническо прочистване, твърдейки, че Баку възнамерява напълно да изгони арменците от Нагорни Карабах.
През годините на съветската власт азербайджанското население там нараства много по-бързо от арменското, както в абсолютни числа, така и в процентно изражение. Преброяването от 1979 г. показа, че в продължение на половин век азербайджанското население на Нагорни Карабах се е увеличило пет пъти, а процентът в общия баланс на населението на региона се е увеличил от 5 на 23 процента.
Експлозията
През 1987–1988 г. представители на Карабах се обърнаха към съветското ръководство с молба за прехвърляне от Азербайджанска ССР към Арменска ССР, но не получиха положителен отговор – прехвърлянето на НКАО от една република в друга може да разпали много други национални конфликти , така че Москва отхвърли подобно предложение.
[БГпреведи: Виждаме тук подобно отношение към проблемите в Украйна от съветското ръководство, което реши че „всичко ми е наред“ (както пееше Васко Кеца)]
Въпреки това СССР вече беше започнал да се разпада; съюзническите власти бяха твърде заети и не можеха да контролират ситуацията в региона. В НКАО се формира мощно обществено движение за обединение с Армения. На 22 февруари 1988 г. близо до карабахското село Аскеран стават сблъсъци между азербайджанци от Агдам, един от най-големите градове в равнинната част на Карабах, полицията и местните жители с ловни пушки.
През цялата 1988 г. в Нагорни Карабах се водят междуетнически сблъсъци и кервани от бежанци се изсипват от региона. На този фон започна преследване на азербайджанци в Армения и преследване на арменци в Азербайджан. Карабах беше обхванат от пълноценна партизанска война между арменци и азербайджанци, която ръководството на съюзните републики само толерираше. Кризисната ситуация принуди съветското правителство да обяви извънредно положение в НКАО, да наложи полицейски час и да прехвърли там войски. Но всъщност централните власти вече не можеха да направят нищо: просто нямаше достатъчно сили за сигурност.
След провала на преврата на Държавния комитет за извънредни ситуации, карабахските арменци решиха да вземат ситуацията в свои ръце. На 2 септември 1991 г. е провъзгласена независимата Република Нагорни Карабах (НКР). След това войната стана неизбежна. Армията на НКР пое контрола върху територията на Карабах, с изключение на няколко азербайджански анклава. През февруари 1992 г. се случи най-страшното клане в тази война – превземането на азербайджанския град Ходжали от войските на НКР. Арменските части извършват щурма след продължила месеци обсада. Атаката уби стотици цивилни, които, според оцелели очевидци, бяха застреляни от артилерийски и снайперски огън, докато се опитваха да избягат от града.
В отговор азербайджанската армия се опита да превземе Степанакерт, но офанзивата се провали, докато арменците постигнаха успех на бойното поле. Войната се разпространи в съседните територии на Азербайджан: на 18 май войските на НКР превзеха и опожариха град Лачин. Републиката получи сухопътен коридор, свързващ я с „континенталната“ Армения.
През 1993 г. въоръжените сили на НКР окупираха други градове, разположени извън територията на Нагорни Карабах – Келбаджар и Агдам. Войната вече до голяма степен се води на територията на Азербайджан. Ръководителите на НКР обясниха това с това, че трябва да защитят териториите с арменско население от артилерийски обстрел, като създадат „пояс за сигурност“ около Карабах. Едва на 5 май 1994 г. беше възможно да се постигне подписване на примирие – Бишкекския протокол.
[БГпревед: Ще видим че всички мирни съглашения са в полза на Азърбайджан, която получава време да се подготви за следващата офанзива.]
Бишкекският протокол за прекратяване на огъня беше подписан от Азербайджан, Армения и непризнатата република Нагорни Карабах с участието на Русия, САЩ и Франция, които получиха статут на посредници в Карабахския конфликт. Според протокола Армения е гарант за сигурността на непризнатата НКР и е длъжна да й окаже военна помощ
Резултатите от войната бяха катастрофални: десетки хиляди загинаха, повече от милион азербайджанци от Нагорни Карабах и околните райони станаха бежанци, около половин милион арменци напуснаха Азербайджан и малка част от бившата НКАО, която се контролира от Баку. Хиляди къщи бяха разрушени, някои села и градове, включително Агдам, изчезнаха от лицето на земята. След войната независимостта на НКР не е призната от никоя държава, включително и от Армения.
[БГпреведи: Явно се правят Армения и НКАО виновни за всичко. Столетия нерешени проблеми искат да бъдат решени, и както вече днес видяхме беше извършено тежко национално предателство срещу НК народ.]
Тънък свят
През следващите години пропагандата на двете страни работи усилено, за да създаде образ на врага в лицето на вражеската държава. Както пише журналистът Томас де Ваал в книгата си за конфликта в Карабах, Черната градина, азербайджанският и арменският народ са „в плен на саморазрушителен страх и враждебност“. В същото време Азербайджан не скри, че целта на политиката му е възстановяване на териториалната цялост и връщане на цялата територия на Нагорни Карабах под свой контрол.
[БГпреведи: Под „свой контрол“ те имаха предвид превземане на НК със сила и ИЗГОНАНЕ НА АРМЕНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ТАМ, което те правят в момента и целия свят си мълчи]
Периодично се регистрират престрелки по линията на съприкосновение, но страните се въздържаха от мащабни военни действия. Азербайджан натрупваше сили, възстановяваше армията си и привличаше подкрепата на международната общност: както чрез резолюции на ООН, изискващи възстановяване на териториалната цялост на страната, така и чрез изграждане на съюзи с доставчици на оръжие, Израел и Турция. Едва в средата на 2010 г. азербайджанското ръководство започна тест за сила.
Голяма ескалация на ситуацията в Карабах настъпи през 2014 г., две години по-късно оръжията отново започнаха да говорят в региона. През април 2016 г. повече от 30 души бяха убити от двете страни и десетки бяха ранени. През 2016 г. беше съобщено за първото използване на бойни дронове от Азербайджан. Ескалацията продължи четири дни и влезе в историята като Априлската война. Страните, с участието на ОССЕ и Русия, се договориха за прекратяване на огъня.
[БГпреведи: Азерите отново се поучиха от бойния опит и с парите от петрола модернизариха армията си]
През 2018 г. в резултат на „кадифената революция“ на власт в Армения дойде опозиционерът Никол Пашинян. С пристигането му приключи управлението на така наречения „карабахски клан“ в републиката: екипите на втория и третия президент на Армения Роберт Кочарян и Серж Саркисян, които взеха активно участие във войната за независимост на НКР и направиха политическата си кариера чрез конфликта в Нагорни Карабах. Очакваше се, че идването на Пашинян на власт ще успее да премести конфликта от мъртва точка: за него карабахският въпрос не е толкова емоционално натоварен, а за азербайджанските власти той е човек, който не е свързан със „сепаратистите“. Вместо мир обаче в Карабах се върна войната.
Отново война
В ранната сутрин на 27 септември 2020 г. Азербайджан стартира операция „Железен юмрук“. Боевете се водят на север и на юг от НКР. До октомври азербайджанските войски установиха контрол над град Джебраил и село Хадрут, след което арменският фронт се срина. Азербайджанската армия охранява градовете Физули, Зангелан, Губадли и Шуша. Военните формирования на Баку бяха подкрепени от Турция с военна техника и сила – дори до прехвърляне на доброволци. За първи път БПЛА, предоставени на Азербайджан от Анкара, изиграха специална роля във воденето на военните действия.
Конфликтът приключи на 10 ноември с подписването на споразумение за прекратяване на огъня. Той беше подписан от Армения, Азербайджан и Русия. Съгласно новото тристранно споразумение за примирие Азербайджан си възвърна контрола над седем региона на Нагорни Карабах, включително придобиването на такива символи на региона като Шуша и Хадрут. В резултат на това Азербайджан окупира 70 процента от непризнатата република, връщайки там азербайджанското население, а местните арменци масово бягат.
След конфликта арменският премиер Никол Пашинян обяви броя на жертвите на 44-дневната война: 3773 загинали, 243 изчезнали. По-късно, на 19 януари 2022 г., Следственият комитет на Републиката съобщи, че броят на убитите военнослужещи и цивилни в Република Арцах (арменското име на Нагорни Карабах) и в Армения възлиза на 3809 души.
На четвъртия-петия ден от войната ми беше ясно, че всичко това ще свърши зле
Роберт Кочарян
втори президент на Армения, герой на първата Карабахска война
Ръководителят на Азербайджан каза през есента на 2021 г., че около три хиляди азербайджански войници са загинали в Карабах по време на 44 дни боеве.
В очакване на резултата
Споразумението от 2020 г. предполагаше, че Армения не само ще прехвърли повечето региони на НКР под контрола на Азербайджан, но също така ще демилитаризира Нагорни Карабах и ще изтегли военните си части от там. В региона трябваше да остане само руският мироопазващ контингент. Но това, според азербайджанската страна, не е направено, така че локалните сблъсъци и провокации по границата продължават и до днес.
В същото време се правят опити за мирно уреждане. На 6 октомври 2022 г. в Прага се проведе четиристранна среща между президента на Азербайджан Илхам Алиев, министър-председателя на Армения Никол Пашинян, президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и президента на Франция Еманюел Макрон. В резултат на това азербайджанската и арменската страна подписаха изявление, признавайки взаимно границите си в рамките на споразуменията от 1991 г.
По-късно страните отново декларираха взаимно признаване на териториалната цялост на среща на Висшия евразийски икономически съвет в Москва. Но, както подчерта Пашинян, това е възможно само ако се гарантира сигурността на арменското население на Нагорни Карабах. Баку отказа да обсъжда бъдещата съдба на региона с когото и да било, освен с карабахските арменци.
Многократно сме заявявали, че няма да обсъждаме нашите вътрешни работи с никоя страна. Карабах е наша вътрешна работа
Илхам Алиев
Президент на Азербайджан
От 12 декември 2022 г. ситуацията в региона се усложни поради започналата транспортна и енергийна блокада на останалата арменска част от Нагорни Карабах. Всичко започна под прикритието на акция на екоактивисти, които се противопоставиха на „незаконната експлоатация на природните ресурси“ и, вероятно, подкрепени от правителството на Азербайджан. Те блокираха магистралата Степанакерт-Горис близо до град Шуши, като по този начин блокираха коридора Лачин, единственият път, свързващ републиката с Армения, свободното движение по което беше гарантирано от тристранните споразумения от 2020 г.
Ереван възприе затварянето на пътя като блокада, в която той де факто се превърна: Нагорни Карабах беше отрязан от пътищата за доставка на храна, енергийни ресурси и стоки от първа необходимост. В районите на републиката, останали неконтролирани от Азербайджан, избухна хуманитарна криза.
След като изчака благоприятна международна ситуация, Азербайджан реши окончателно да реши карабахския въпрос със сила. За по-малко от ден съпротивата на местните арменски сили беше сломена, самата Армения не беше готова за военни действия, Никол Пашинян реши да не включва армията във военни действия. В момента се водят преговори между бившите власти на НКР и Баку за бъдещия статут на карабахските арменци, но мнозинството от жителите на региона предпочитат да не чакат резултатите от тях, а да заминат за Армения.
Целият свят смята Карабах за част от Азербайджан… Никой не осъди Азербайджан. Това е законът на този свят. Ще бъдем принудени да се съгласим Нагорни Карабах да стане част от Азербайджан. Вече нищо не зависи от нас, всичко свърши
Левон Тер-Петросян
първият президент на Армения
Модерната арменска държавност в Карабах започва с победа във войната, последвана от масово изселване на азербайджански бежанци. Сега тя завърши с поражение и арменците трябва да напуснат домовете си. Историята на НКР приключи, но двата народа все още имат достатъчно взаимна омраза и претенции, а настоящите събития само ще добавят към списъка с оплаквания. Азербайджан затвори въпроса за Карабах за себе си, но мирът в региона далеч не е гарантиран.
БГпреведи: Лента.ру дори не иска да спомене употребата на касетъчни бомби от азеро-фашистката армия!
Отговори ли статията на въпроса който бе зададен в заглавието? Не, разбира се! Няма да видим кой е виновния. На всичко отгоре изкарват амренците виновни! Те това бе гледната точка на руските хазаро-олигархични мафиоти! Както вече видяхме тук, тези неща вече бяха предвидени. 1987-1988 имаше клане в Баку на арменци и главите им бяха търкаляни по улицата. Реално погледнато трябва да се търси отговорност, а не прикриване в продължение на повече от 30 години. Дори се чуха и първите гласове за това че скоро Азерите ще нападнат Армения за прохода към Нахичеван, и с това може да последва цялостното унищожаване на Армения като държава! Хазаро-глобалистът Пашинян е твърде малко да бъде обесен / разстрелян за това, което направи! „Антиглобалистът“ Путин е съучастник. Трудно е за вярване това което стана, той също се примири със нещата около НК. Още едно престъпление на руската хазаро-олигархична мафия! Защо той на 9 май 2023 не арестува Пашинян и не го екзекутира публично!!!
Министерството на отбраната на Азербайджан публикува на сайта си данни за оръжия, иззети от военните на Карабах в 18.00 (17.00 московско време) на 28 септември (под контрола на руските миротворци). Според изданието са иззети 1151 стрелкови оръжия, 84 гранатомета, 16 оръдия и гаубици, 39 минохвъргачки, 22 противотанкови оръжия и 132 системи за противовъздушна отбрана. В списъка на задържаните вещи са и 18 броя бронирани автомобили, 120 автомобила, 21 ремаркета и 5 броя спомагателна техника. Иззетите боеприпаси включват 984 реактивни снаряда, 2722 оръдия и гаубични снаряди, 2627 зенитни артилерийски снаряда, 6653 минометни снаряда, 2266 гранати, 1368 ръчни гранати и около 653 хил. патрона. Освен това са иззети 2132 единици други боеприпаси, оптични инструменти и различно оборудване.
Източник: https://www.kavkaz-uzel.eu/articles/392961
БГпреведи: Според други, карабахците са сдали военна техника за около 2 млрд, включително около 150 танка.
По време на конфликта с Азербайджан арменската армия свали четири от своите самолета, нейните сили за противовъздушна отбрана не можаха да устоят на вражеските дронове, а отбранителната линия не е актуализирана от 90-те години. В същото време войната струва скъпо на Азербайджан. Това се съобщава в проучване на Центъра за анализ на стратегии и технологии, което Gazeta.Ru прегледа преди публикуването му. [https://www.gazeta.ru/army/2021/09/07/13961588.shtml]
В Азербайджан продължават задържанията на лица, заемали ръководни постове в непризнатата република Нагорни Карабах. Преди ден бяха задържани и арестувани бившите президенти на непризнатата република Араик Арутюнян, Аркадий Гукасян, Бако Саакян, както и бившият председател на парламента на самопровъзгласилия се режим Давид Ишханян. Всички са обвинени в тероризъм и тежки престъпления срещу мира и човечеството.
Азербайджан обвини милиардера Рубен Варданян във финансиране на тероризма, участие в създаването на въоръжени групи и незаконно преминаване на границата. Бизнесменът е арестуван. Той беше задържан на 27 септември, докато се опитваше да напусне Нагорни Карабах за Армения. Четири месеца Варданян ръководи правителството на непризнатата република Нагорни Карабах. На 28 септември неговият президент обяви премахването на НКР
БГпреведи: Да, ама как азерите искат да скрият собствените си зверства! Наивно и няма да стане! Откъде почна всичко? От тяхната непримиримост към арменците и от азерските зверства!
Пашинян печели наградата за най-лошия лидер в света!
