Будилник! 26.03.2022
31-ЯТ ДЕН ОТ СВО
Тази военна операция е част от нещо много по-голямо. Поне от 4-5 века върви войната на Запада с Русия и с нейната предшественица Тартария (за която няма и дума в ‘официалната’ история), което представлява най-големият конфликт в историята на земята.
Бидонът и укрофашагите подготвят химическа провокация като повод за НАТО да влезе в Украйна. Просто когато лъжат че няма да пратят войски или да установят безпилотна зона, явно точно обратното ще стане! Вижда се усилената подготовка за това.
Одеските катакомби
Одеските катакомби представляват мрежа от подземни тунели и лабиринти под Одеса.
Голяма част от катакомбите са бивши каменоломни, от които се е добивал камък за строителен материал. Днес дължината на Одеските катакомби се изчислява приблизително на 2,5 хиляди километра.
В края на 20 век катакомбите усложняват рязко инженерно-геологическата обстановка в Одеса. Над 40% от старата част на града се намира върху катакомби, от които произлизат 100 пропадания. –>После.
Руската армия показа схема как САЩ контролират биолабораториите в Украйна
Как да доунищожим последните украински „Точка-У“
Руското министерство на отбраната посочи една от основните цели, които трябва да бъдат унищожени по време на специалната военна операция в Украйна. Говорим за ракетните системи „Точка-У“ – именно с тяхна помощ украинските военни продължават да унищожават цивилни в Донбас. Как са устроени тези комплекси – и как ще бъдат окончателно унищожени?
Украинските военни продължават да използват безразборно ракетните комплекси „Точка-У“ срещу цивилното население на Донецк, каза Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Ето защо, според него, тези ракети са се превърнали в приоритетни цели за руските въоръжени сили. Към днешна дата вече са унищожени седем пускови установки „Точка-У“ и 85% от ракетите от този тип, с които украинските военни като цяло разполагаха. Все пак трябва да се унищожат и останалите.
Точка-У е дозвукова ракета, създадена в съвсем различна военно-техническа ера. Тя е предназначена за ескортиране на сухопътните войски в маршови формирования в ерата на тактиката и стратегията от 1970-1980-те години и следователно се основава на извънпътни колесни системи (в украинския случай на старите съветски амфибии). Изстрелването на ракетата се открива лесно и полетът й се проследява не само от съвременните системи за противовъздушна отбрана, но и от системите от предишни поколения. Излитайки по балистична траектория, ракетата пада върху целта. Тя не маневрира, просто не може.
С други думи, това е сравнително проста балистична цел. Панцир-ите, Бук-овете и Тор-овете се справят с нея доста добре, да не говорим за С-300 и С-400. Като цяло това е демонстрирано: практически всички украински ракети се свалят във въздуха от руските сили за противовъздушна отбрана (ПВО).
Друг е въпросът, че в редица случаи украински ракети атакуваха обекти, които първоначално не бяха защитени от системите на ПВО, които биха ги прехванали на голяма надморска височина. Следователно касетите с боеприпаси се пръскаха по земята, причинявайки големи загуби на живот. В други случаи касетите удряха наземни предмети, които детонираха сами: складове за гориво или боеприпаси за наземно оборудване. Тоест щетите не са причинени от самата ракета, а от онези предмети, които са били ударени от касетите, паднали от малка височина.
Касетъчният заряд е контейнер, оборудван с малки осколъчни боеприпаси, които независимо изхвърлят заряди с кратко (3-4 секунди) закъснение. В резултат на това, конкретно в случая с Точка-У, броят на фрагментите достига до 15 хиляди с общо пространство на поражение до 500 метра. Нищо не остава живо. Невъзможно е да се избяга от тях, защото те се пръскат по земята.
Ако ракетата се взриви на земята, тогава допълнително се прилага общ заряд от 450 килограма тротил. Няколко блока от гъсто застроения град престават да съществуват.
Унищожаването на ракетата на голяма надморска височина води до факта, че касетите не се взривяват на земята или дори близо до нея, а на височина, от която не могат да причинят щети на обекти на земята. Касетите се взривяват със закъснение от няколко секунди, което става критично за ефективността на противовъздушната отбрана. Относително казано, ако ракета бъде свалена на височина от един километър, тогава касетите ще бъдат взривени на височина от половин километър и няма да причинят никакви щети на земята. Но само съвременните бордови системи за ранно предупреждение имат такава възможност. И, например, „Панцир-ите“ и „Тор-овете“ са настроени за борба с къси и ниско летящи цели. Това е „последната линия на защита“. Тоест те ще свалят самата „Точка“, но не на такава височина, че да защитят наземните цели от касетите.
Ето защо се наложи Денис Пушилин да отправи молба към руските войски да поставят над Донецк „купол” от системи с далечен радиус на действие – С-300.
Принципно различен въпрос е унищожението на пусковите установки на Точка-У на земята. Изстрелването на Точка-У е ярка и незабравима гледка, която може да се види на поне 25 километра с просто око. Видях подобно изстрелване със собствените си очи от около 20 километра – това е чудовищна гледка. Вертикален стълб дим се издига, докато ракетата набере височина и главният двигател се включи. Със съвременните разузнавателни средства това се фиксира почти мигновено, като се определя и мястото на изстрелването.
Това се случи преди няколко дни, когато беше унищожен един от четирите дивизиона на същата 19-та ракетна бригада на Въоръжените сили на Украйна, която тогава обстрелва Мелитопол. Позициите на дивизията в района на летище Запорожие бяха незабавно унищожени с Калибри. Те дори не успяха да отскочат. Въпреки че това е и проблемът: те бягат твърде бързо.
Тогава Украйна загуби три мобилни инсталации Точка-У. Това е минус едно деление. Друга, изглежда, се счупи сама (няма резервни части, никой друг не произвежда тези инсталации) в района на Красноармейск. Още две мобилни инсталации бяха унищожени преди няколко дни на север от Киев.
Общо някъде из Украйна се разхождат още две дивизии (по три пускови установки) и още една, останала без поддръжка. Тоест имаме работа с незабележима наземна цел, която се движи доста бързо, но трябва да бъде обвързана с складовете за доставка на собствените ракети и горива и смазочни материали. Като хлебарка към водата. И има основание да се смята, че въоръжените сили на Украйна вече няма да използват дивизии от три инсталации, но всяка инсталация може да се разтвори в украинските степи и да действа самостоятелно.
Поражението на подземния склад в Ивано-Франковск с „Кинжала“ намали възможността за използване на 19-тата ракетна бригада. Предполага се, че до 180 ракети с различна степен на готовност могат да останат на разположение на ВСУ. Според една версия те се съхраняват в района на Хмелницки, тоест пусковите установки трябва да се върнат там за презареждане. Косвено това сочат и позициите на „Точки-У“ в Запорожието.
Според друга версия, в подготовката за началото на офанзивата в Донбас, ВСУ биха могли да преместят част от ракетите от складовете в Западна Украйна по-близо до фронтовата линия.
Тази версия се подкрепя от факта, че ударът по Донецк е нанесен от Красноармейск, тоест от около 60 километра от града. Да теглиш заредена ракетна установка от Западна Украйна в името на един безсмислен удар (и всички видяхме видео с канибалски коментари от украински ракетчици, които знаеха със сигурност, че не удрят военна цел, а просто удрят райони с максимум поражение на цивилни, „всичко там ще гори“) е странно. Тоест, напълно възможно е ракетите да са разнесени в отделни складове в цяла Украйна. Например залповете от предградията на Киев също трябваше да бъдат оборудвани на място, а не от Западна Украйна.
Има, разбира се, препратка към факта, че в същия Киев пусковите установки са били разположени в радиус на жилищните райони, но въпреки това те бяха поразени от високоточно оръжие. Проблемът тук е именно с идентифицирането на мястото на изстрелване преди самото изстрелване. До последните дни ВСУ използваха Точка-У хаотично и донякъде безсмислено: за сплашване или атака на тилови складове. Но според всички канони (а украинските ракетчици, и полковник Фьодор Ярошевич, специално поставен в списъка за издирване, се обучаваха в Казан), тези ракети са предназначени да унищожат стратегическата тилова инфраструктура, дори ако са оборудвани с касетъчни боеприпаси. Други във ВСУ, слава богу, изобщо не съществуват.
В мирно време 19-та ракетна бригада беше охранявана на земята от специално обучен 7-ми отделен мотопехотен батальон, но сега най-вероятно няма наземна охрана за пусковите установки, които бързо се движат по терена. В Хмелницки сега, ако щабът на 19-та бригада е запазен, то той по-скоро има виртуален характер. Ракетчиците нямат собствена ПВО. 19-та бригада е пряко подчинена на командването на сухопътните войски на Украйна, тоест тя получава заповеди от Киев и Лвов. Така една от основните задачи пред руското разузнаване днес е да прехваща тези заповеди, за да получи точни данни за конкретното местоположение на еопределена мобилна инсталация.
Друг метод може да бъде последователното унищожение на всички идентифицирани ракетни складове, за да се предотврати презареждането на инсталациите. Третият вариант е да изчакате, докато една или друга инсталация стигне до този склад, за да унищожите и нея, и склада наведнъж. Но за това трябва да имате точни познания за местата за съхранение. И, повтаряме, през месеците на подготовка за офанзивата в Донбас, въоръжените сили на Украйна можеха да ги създадат почти навсякъде.
Така в борбата срещу останалите инсталации на украинските „Точка-У“ най-важният елемент е електронното и сателитното разузнаване, което може да разкрие тяхното движение и възможните позиции за изстрелване. Това не отменя необходимостта от пълно унищожаване на ракетните и артилерийските складове в цяла Украйна безразборно. Друго нещо е, че съхранението на ракетите може да се извършва в относително неподходящи за това помещения и дори в цивилни съоръжения.
Никой също не отменя разузнаването под прикритие. Трудно е да се хване тази цел сега именно поради нейната невидимост и произволно движение. Въпреки че вече е ясно, че най-вероятно нови позиции на „Точка-У“ ще се появят в Запорожката област и в околностите на Киев.
Евгени Крутиков
Подоляка, 12:00
Онуфриено, 14:00
Подоляка, 14:00
Онуфриено, 17:00
Саня от Флорида, 18:00
Онуфриено, 21:00
Подоляка, 22:00
BelaRus News, 23:00
Фаучи най-накрая признава, че естественият имунитет е превъзходящ
Д-р Антъни Фаучи най-накрая призна, че естественият имунитет срещу COVID всъщност е далеч по-добър от всеки експериментален удар, който някога предстои.
В интервю на 23 март 2022 г. Фаучи най-накрая се изпусна:
„Когато погледнете случаите, те не изглеждат по-тежки [отколкото Omicron] и не изглежда, че не избягват имунните реакции нито от ваксината, нито от предишна инфекция.“
Важното тук е неговия коментар за „… от предишна инфекция“, което впоследствие бе махнато от изказването му.
…
