Ако украинските въоръжени сили са „изчерпали“ пехотата, защо нашите войски не маршируват по тротоарите на Киев и Лвов?
Как врагът успява да държи фронт от хиляда и петстотин километра, когато няма резерви
14.07.2025, Сергей Ишченко
Наскоро украинската (и, вярвам, не само!) общественост беше буквално шокирана от разкритията на Владимир Бойко, военнослужещ от 241-ва отделна бригада за териториална отбрана на Въоръжените сили на Украйна, сражавал се край Купянск и току-що пристигнал в тила. Неговата информация беше широко разпространена, защото авторът е и журналист. А също и водещ на популярния в „страната 404“ (несъществуваща = Украйна, взето назаем от интернет-протоколите, където 404 е съобщение за несъществуваща страница) телеграм канал „Записки на пасквила“.
И така, същият този Бойко съобщава, че „днес във Въоръжените сили на Украйна няма пехота. Изобщо. Пехотата е или в бягство, или в болниците, или на гробищата“.
И кой тогава от вражеска страна все още държи 1500-километровия фронт? Кой не му позволява, макар и бавно да пълзи на запад, окончателно и безвъзвратно да се разпадне?
Водещият на „Записки на пасквила“ отговаря така:
в действителност от украинска страна „от 30 до 50 хиляди военнослужещи, предимно оператори на безпилотни летателни апарати, участват в отбранителни бойни операции. Последиците от това са лесно предвидими“.
Ако това наистина е така, тогава се оказва, че днес на километър от непрекъснато гърмящата от огън фронтова линия врагът разполага средно с 15 до 30 бойци. Не вярвате ли?
Тогава предлагам да си припомним не по-малко, както изглежда, зашеметяващите януарски разкрития тази година от един от лидерите на украинските националисти и същевременно командир на 3-та отделна щурмова бригада Андрей Билецки.
Тогава той оцени ситуацията на фронта не по-малко категорично, отколкото Бойко прави сега: „По цялата фронтова линия сега имаме… упс“.
Според Билецки, неговата елитна щурмова бригада, общият брой на военнослужещите в която, в зависимост от пристигането или непристигането на свежи подкрепления, варира между 3 и 5 хиляди войници и офицери, е натоварена със задачата да държи участък с дължина приблизително 50 километра. Това се равнява на 60-100 военнослужещи на километър предни позиции.
И това въпреки факта, че според изискванията на съвременните нормативни документи на сухопътните войски, във всяка съвременна армия, за да се осигури бойната устойчивост на фронта, отбранителната линия на бригадата (полка) никога не се изгражда в една линия.
Тя трябва да бъде 15 километра по предния ръб и поне 10 километра в дълбочина. Защото в рамките на този участък е необходимо предварително да се изрежат отбранителни зони за батальоните от първи и втори ешелон. Да се определят позициите за бойно осигуряване. Да се организира огнева система и артилерийски позиции, както и системи за противовъздушна отбрана.
Само се опитайте да запълните цялото това впечатляващо пространство, дишащо огън и смърт денем и нощем, с готови за бой „щикове“, ако имате подчинени като Билецки: един, два и това е всичко…
Но, правилно отбелязвате, това все още е многократно повече, отколкото Бойко е изчислил в Купянската си посока, откъдето току-що се е върнал?
Тук трябва да вземем предвид, че Билецки командва отбрана украинска част, която, ако се придвижи на фронта, то към най-решаващите райони. Какво остава в уж „второстепенните“ посоки за Киев, където руските войски също извършват ежедневни настъпателни удари? И почти нищо не остава.
Ако тези свидетелства за предстоящата катастрофа в Украйна от опитни вражески фронтови войници не са достатъчни, нека да чуем и командира на снайперската група на украинските специални части Константин Прошински, позивен „Дядо“.
Важното: той допълнително обяснява защо, въпреки всички усилия, украинското командване в това отношение дори не бива да очаква промени към по-добро в близко бъдеще.
Ето една тъжна история от „Дядо“ за официален Киев:
— Няма достатъчно хора (на фронта – „СП“). Подкрепленията изчезват за един ден. От тези, които идват, поделението е или небоеспособно, или дезертира в първите дни.
Прост пример. В едно поделение пристигнаха 40 души. Почти всички веднага или отидоха на повторни ВЛК (военно-медицински комисии), или написаха откази за бой. Веднага бяха отведени някъде.
Това е всичко. Момчетата чакаха подкрепления. Подкрепленията пристигнаха. И в рамките на един ден те веднага и напълно се върнаха в тила (край на цитата).
И сега, съвсем логично, плавно се връщаме там, откъдето започнахме. Защо, в условията на нарастваща пустош във вражеските окопи, все още не сме в Киев или Лвов?
Както се оказа, американското издание The Wall Street Journal зададе същия въпрос. Миналия уикенд то публикува статия: „Конфликтът в Украйна е безкрайна война с дронове.“
В статията, наред с други неща, се казва: „Безкраен поток от дронове е замразил фронтовата линия в Украйна. Скоростта и мащабът на тяхното производство са такива, че войниците (от двете страни на фронтовата линия – СП) не могат да напуснат бункерите си, без да станат жертва на удар с безпилотни летателни апарати.“
Движението в открити пространства, твърдят анализатори на задграничното издание, е станало смъртоносно опасно и от двете страни.
Най-малкото движение веднага се регистрира от въздуха и веднага следва високоточен удар в тази зона. Всичко, което се намира в близкия тил на разстояние до 20 км от фронтовата линия, се е превърнало в потенциална цел.
Ефективността на подобно огнево въздействие се определя от буквално стотинковата цена на дроновете.
Толкова е ниско, че доста примитивни, макар и страховити над бойното поле, безпилотни летателни апарати (БЛА) се използват дори за унищожаване на отделни войници веднага щом те подадат главите си на открито.
Всъщност обаче, много преди разкритията на WSJ, подобна ситуация на линията на бойния контакт беше предсказана от един от водещите ни военни анализатори, бившият началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, генерал от армията Юрий Балуевски.
Преди повече от година и половина, в сборник с военно-научни статии „Алгоритми на огъня и стоманата“, той пише:
— Наблюдава се ренесанс на пехотния бой, за който армиите на водещите страни в света не подготвиха нито войниците си, нито офицерите си след Втората световна война… Безпилотните летателни апарати бързо и безусловно завладяха въздушното пространство.
Небето е изпълнено с облаци от микроустройства — хеликоптери, FPV дронове, ловуващи почти всеки пехотинец. Безпилотната революция осигури безпрецедентна прозрачност на бойното поле и започна да отблъсква артилерията (край на цитата).
Заключението на армейския генерал: „Всичко това практически напълно елиминира „мъглата на войната“, а също така драстично ускорява процесите на издаване на целеуказания и вземане на решения във връзката „изстрел — поражение“.“
Именно затова „30 до 50 хиляди военнослужещи, предимно оператори на безпилотни летателни апарати“ (според автора на канала „Записки на пасифлора“ г-н Бойко), макар и с големи трудности, все пак удържат хиляда и половина километра от фронта от украинска страна. Това означава, че за да се срине решително отбраната на Въоръжените сили на Украйна, е необходимо здраво да се помисли как да се пробие тази линия. Най-вероятно тя е последната на врага.
Всъщност изглежда, че имаме само три основни начина. Първият: всеобхватно и непрекъснато унищожаване на производствените възможности на Украйна за производство на все повече нови безпилотни летателни апарати. Както и на маршрутите за доставката им до фронтовата линия. Включително от западните съюзници отвъд границите на „страната 404“.
И това вече се прави с пълна сила, практически ежедневно. Как точно? Внимателно прочетете докладите на руското Министерство на отбраната в частта, в която се говори за масирани нападения на „Герания-2“, както и за ударите с крилати и балистични ракети по промишлени обекти на нашия враг.
Втората е да се издирват с всички възможни средства на фронтовата линия и в непосредствения тил на украинските въоръжени сили украински оператори на дронове и да се унищожат техните контролни пунктове за безпилотни летателни апарати с артилерия и от въздуха.
И накрая, третото. И може би най-трудното: създаване на достатъчно ефективно оръжие, което надеждно да унищожава коптерите във въздуха. Както от отделни войници на бойното поле, така и от собствените им изтребители-дронове.
Досега, съдейки по реалната ситуация в зоната на бойния контакт, нямаме много постижения по този път. Но те все още съществуват. И това е обнадеждаващо.
Така, инженери от Центъра за интегрирани безпилотни решения наскоро тестваха доста интересно устройство в Жуковски, близо до Москва. Конструкцията включва малка пушка за унищожаване на вражески безпилотни летателни апарати. Подобно техническо решение наподобява отдавна познатата тактика за лов на патици със сноп сачми.
Трудността е в това как да се компенсира откатът от първия неточен изстрел, който може да отклони изтребителя-дрон от курса. А също и в малкия боеприпас за такава стрелба.
Изпробват се и други идеи. По-специално, инсталиране на добре познатите (все още съветски) противопехотни мини от типа МОН-100 или МОН-50 за насочено поражение над важни обекти или върху кулите на бойни машини. Освен това, инсталацията е такава, че при детонация, широк сноп смъртоносни елементи да лети нагоре, към пикиращия вражески безпилотник.
Ако детонацията се извърши навреме, тогава вихрушка от 400 фрагмента ще се издигне на височина до 160 метра. А ширината на зоната на унищожение ще достигне 6,5 – 9,5 метра.
Изглежда изкушаващо. Единственият въпрос е: как да разпознаем краткия момент, когато само този боеприпас може да спаси нещата? Най-вероятно само изкуственият интелект може да направи това. Така че, зависи от неговото развитие.
Да чакаме ли?
