Честита Баба Марта на всички!
Децата от ДГ „Детелина“ изплетоха най-дългата мартеница
„Фестивал на мартеницата“ в Брюксел събра общности от България, Румъния и Молдова
Баба Марта се разшета и в Брацигово в Деня на самодееца
01.03.2019, pzdnes
Не е известно от кога датира обичаят на 1 март да се завързват мартеници /мартенки, марти/ около ръката ,да се закачат върху дрехата, върху животни, дървета, жилища и др. Традицията е типично българска. В някои райони на България 1 март е наричан “Летник” – смятан е за начало на пролетния сезон. Още преди 1 март по тъмно /най-често в период на новолуние/ се почиства домът. Боклука се изхвърля по тъмно или се запалва. На двора се изнасяли червени дрехи или тъкани. Всичко това се свързва със символното”изнасяне” на зимата /боклука/. Идването на новото слънце – пролетно-лятното се “кани” с червените дрехи и тъкани. Палели се огньове /изгаряли боклука/, които били прескачани.
Обичаят е наречен “Баба Марта”! На някои места обикаляли млади момчета “мартаджии”. Носели специални дървени чукчета, наричани “чикич”, на които обелвали кората във вид на спирала, наподобяваща змия. С тях чукали по вратите, а когато стопанинът излизал пеели специални песни и извършвали обредно наричане за здраве, плодородие, и т.н…. С мартеници се окичва всичко, което искаме да възродим, защитим, да му дадем живот… На някои места изработвали ”марти”. Те представлявали дървена лястовичка /предвестник на пролетта/, монтирана върху дъговидна конструкция с цилиндрично дърво по средата и отдолу.
Върху него се навива конец, а при издърпването му, лястовичката се завъртала бързо… Така цикличното обновяване на природата се свързва с необходимостта от “магическо” стимулиране на процеса. През вековете това действие се повтаря и утвърждава като обичай в народопсихологията на българите. И в това е силата му, на това се дължи вярата ни, че мартениците притежават апотропична сила /т.е. да отблъскват злото , защитават и закрилят този, който я носи /. Повторението на обреда през вековете довежда до вярата, която зарежда символа /мартеницата/ с голяма сила. И тя наистина съществува, щом вярваме в нея.
Споменах в началото, че в космически план това е времето на нов годишен период за Слънцето. Всяка година около 21 март Слънцето пресича небесния екватор, това са дните на пролетното равноденствие. Започва новия слънчев цикъл. Това било установено преди повече от 2000 години. Тогава ставало в съзвездие Овен, който бележи началото на космическите съзидателни сили. Стихиен и бурен вътрешен подтик залива природата и хората. Огненото дихание на овена е под знака на планетата Марс.
Поради прецесията /изместването на земната ос/ днес то настъпва малко по-рано и е в зодиакалния знак на Риби. Сега Полярната звезда /най-ярката/ от съзвездие Малка мечка е небесния полюс. През месец март и април Луната е в края на период на “събираща, възходяща” сила, подтикваща към нарастване, експанзия и цъфтеж на всичко живо. Природата се “събужда” от зимния сън.
Не е случаен и факта, че мартенската обредност понякога започва и по-рано от 1 март в зависимост от новолунието. Свещените празници поначало се съобразяват с фазите на Луната. Това подсказва важността й в космически и духовен план. Тя е спътник на Земята. Лунният месец е с продължителност 29,5 денонощия /една обиколка на Луната около Земята/. Фазите й са следствие от различното положение, което тя заема спрямо осветяващото я Слънце и Земята и показват каква част от нея е осветена или не е. Те са 4 с продължителност около 7 дни. При движението си около Земята Луната престоява 2 до 3 дни във всяко зодиакално съзвездие. През всеки от тези дни, в зависимост и от фазата й, тя въздейства върху нас със специфични космически сили …. и върху определени органи.
Слънцето и Луната са двете най-важни светила, които определят биологичния ритъм на земята и човека. Луната е тази, която улавя и изпраща вселенското дихание към Земята…
Ритуалното действие на връзване, закачане на мартениците и наричанията за здраве, плодородие, успехи, щастие ни превръщат в медиатори /посредници/ между обновителните енергии, идващи от Космоса и този, на когото поставяме мартеницата. Традицията превръща това действие в “магическа” практика във физически и духовен план. Чрез психическите енергии ние се докосваме до това, което е “горе”, космическото и това, което е “долу” земното и човека.
Образувайки “мисъл-форми” и действайки на физическо ниво чрез завръзването, поставянето и наричането, чрез жеста и чувствата си ние ставаме част от космическите събития…! Вътрешното езотеричното преминава във външно /екзотерично / действие, знание и опитност. Това е моста между духовната реалност и физическата. Така в миналото жреците, посветените, знаещите законите на природата свързвали човека и обществения ред /традициите/ с космическия порядък за да се избягва безредието, хаоса и да бъдем здрави.
Прадедите ни знаели, че живота е породен от обединяването на небесните и земни енергии и движението им е в основата му. Те познавали финото тяло на човека и знаели, че той е мост между този свят, Космоса и бъдещето. Най-важният аспект на финото тяло и свързаната с него система от чакри и надита /канали/ (*) е слънчево-лунната символика. Двете сили са водещи през света на всички явления. Те зависят една от друга и взаимно се подкрепят и обуславят.
Какво още крие малкото достигнало до нас през вековете като знание и опит…? Да обобщим най-характерното за мартенската традиция:
1. Наречен е Баба Марта и започва на 1 март;
2. Винаги се използват конци
– бели /символ на невинност, чистота, святост, защита/ – лунен женски принцип;
– червен /символ на живота, динамика, сила, активност, енергия/- слънчев мъжки принцип
Конците се усукват така, че да се получи спирала /бяло-червена, двойна/. По-рядко се вплитат син, жълт или зелен конец.
3. Спирала наподобяваща змия се прави и върху дългите дръжки на чукчетата /чикич/ използвани от мартаджиите.
4. Характерно е връзването във формата на кръг, на символа на безкрайност , на панделка с пискюли и различни възли.
5. Изработването на мартеници във формата на момче Пижо – червен, соларен, мъжки принцип и момиче Пенда – бял, лунен, женски принцип.
6. В един пискюл се връзват бели и червени конци с панделка и кръг над тях.
Да се опитаме да разтълкуваме символиката на мартеницата в дълбочина:
1. Червеното и бялото са символите на двете полярни вселенски сили и израз на цялост и съвършенсто, когато са обединени.
1.1. Червено /Пижо – слънчево, мъжко начало/
1.2. Бялото /Пенда –лунно, женско начало/
2. Спиралите – енергиите в космоса се излъчват във вид на спирали.
3. Кръга – има защитна функция, символ на безкрайност, цикличност на времето и пространството, обединяване и трансформация на двете сили, вечност, кръговрат
4. Възлите – връзването е магическо действие и чрез добронамереното наричане за здраве, плодородие… се предпазваме от злите сили – болести, нещастия, неплодородна година…т.е. връзваме се за доброто…Връзките, панделките са атрибут на боговете и древните мъдреци, те често са изобразявани с препаски с пискюли, което подсказва, че владеят фините енергии.
5. Символа за безкрайност показва трансформацията и баланса на енергиите в света.
6. Чикич – термините чи, ки, ци и днес се използват за обозначаване на фините енергии.
7. Ластовичката – предвестник на пролетта…
Прадедите ни са имали отлични познания за космоса и влиянието му върху земния живот. За съжаление голяма част от това знание е загубено или забравено. През вековете е останала традицията с външното, екзотерично и повърхностно обяснение и обредността. И все пак вярата е тази, която зарежда със сила всеки символ, в случая мартеницата. Всичко това било подплатено с дълбоко познаване на космическите процеси и явления и вековното им повторение.
Във Франция през 18 век било основано общество на Мартенистите от видния мистик Дьо Сен Мартен. То е част от масонството. Смята се, че ордена на масоните “свободните зидари” датира от преди 4000 години преди Христа?! Дали днес посвещаваните в масони познават в дълбочина тези традиции и практики или и това се е превърнало във формален акт на външното?
Древните прабългари или траките, на които сме също наследници са дали началото на това движение?
Според д-р Стефан Гайд – лингвист изследовател на египетски и тракийски писмени паметници, част от които той декодира, тракийското писмо предхожда и е основа на египетското йероглифно писмо… Може би пренесено там от тайнственото /жреческо/ пастирско племе хиксоси …? От години изучавам египетските символи и наистина много от тях и са ни близки. Нашата мартеница е един от символите, който ни свързва с подобни египетски.
1. Египетския символ за “вечност” е връзваната за ръката българска мартеница. Представлява разположено в кръг въженце или конец, на който крайщата са свободни, но хоризонтални;
2. Панделката “Са” /знак за магическа закрила/ нарича също Панделката на живота -тук въженцата /конците/ са спуснати надолу- типична мартеница, но не е оцветена. Са значи още вдишване…!!!
3. Панделката “Анх” /знак на живота, вечния божествен живот, означава още “онова, което обгражда Слънцето”, т.е. океана от прана /въздуха/
4. Знака “Тет” – наричан още “кръв на Изида”, изработван от червен полускъпоценен камък – съвсем наподобяващ българския Пижо.
Прекалено много са съвпаденията, за да бъдат случайни.! Всички тези символи и др.подобни са атрибути на боговете и са символи за закрила! Може би г-н Гайт има право…?!
А защо обичаят е наречен Баба Марта? Говорим за пролет, за възраждане и подмладяване на природата, а празнуваме – Ба-ба Марта?! Да се върнем пак към древните мъдреци и тяхното познание.
И нашата мартеница и египетските символи отразяват идеята за космическите цикли и въздейтвието им върху нашата планета и нас.Те водят енергиите, които са движещи във всички процеси на земята. А Баба Марта е пра-пра-пра-старата прана /въздуха/. Тя е Универсалната жизнена космическа сила. Вибриращата енергия, която лежи в основата на всички прояви. Тя ни вдъхва живота и тя ни го отнема, когато спре да циркулира в телата ни. Тя е причината за всяко движение… Най-общо казано “силата” – женския аспект на боговете.
Прадедите ни са нарекли прана Баба Марта- Вълната на живота.Тя идва от слънцето и залива земята. Ние поемаме тази енергия най-вече при вдишване….Това е спиралата на живота.
На земно ниво тази енергия има два аспекта:
1.Слънчев –Слънчевото дихание-мъжката положителна енергия (червените конци и пискюли, Пижо).
2.Лунен- Лунното дихание- женската отрицателна енергия (белите конци и пискюли, Пенда)
3.Кръга който неотменно участва в символиката на Мартеницата и египетските символи показва сливането на полярните вселенски сили, което дава началото на живота и неговата неизчерпаемост… От баланса във взаимодействието на полярните сили зависят живота и смъртта…
Баба Марта е космическото съответствие на прана на земно ниво! Лястовицата е египетската птица Ба наричана “птицата на душата “тя е с божествена сила… А звуковата стойност на Ба = ”Овен” , който е зодиакалния знак под чието въздействие започвал новия цикъл. Марта, (марти) или матри (на санскрит) по звукова стойност значи Майки!!! Божествените майки са женският аспект на боговете … или тяхната сила…Вселенската енергия! Тази която създава телата ни и споява “горния “ с “долния” свят – земния. Силата която кара всичко да расте, от нея произлиза проявения многоизмерен свят – Женското начало в природата – закрилящият и предпазващ принцип!!!
Така физическият и духовният свят се преплитат в своята взаимозависимост, а кълновете на живота идват от небето.
(*) – нади – или още наречени меридиани, приписвани на китайците, а те всъщност са си наши!
