Световната върхушка отвръща на удара. Какво крие глобализацията?
10.02.2023, dzen
Глобализацията е това, което рязко и качествено отличава края на 20 век от неговото начало. Самата дума „глобален“ е на около четиристотин години, но като научен термин „глобализация“ е използвана за първи път през 1983 г. от Робъртсън (по-късно той започва да използва по-точния термин „глокализация“, но първият се закрепи – и не случайно); през 1985 г. се появява първата концепция за глобализацията, а през 1987 г. първата монография, посветена на това явление.
През следващите тринадесет години бяха написани планини от литература за глобализацията, по-голямата част от която е ако не боклук, то със сигурност информационен шум, отчасти спонтанен, отчасти изкуствено и целенасочено създаден с цел манипулиране на общественото съзнание, придобило глобален характер и чиято основна задача крие истинското социално съдържание на процеса, наречен глобализация и интересите зад него.
Съществуват десетки дефиниции на „глобализацията“, като огромното мнозинство са конструирани или в нарушение на логиката на смисленото определение, или по такъв начин, че формата и последствията са фиксирани.
Дефиниции от първия вид демонстрира най-известният съвременен специалист по глобализацията М. Кастелс, който, въпреки факта, че неговите трудове нямат теоретичен характер, по някаква причина се наричат “Адам Смит и Карл Маркс, събрани в едно„. Той предшества своя много интересен, макар и компилативен, тритомник „Информационната епоха“ със следното определение за глобализация. Това е:
– революция в областта на информационните технологии;
– кризата на капитализма и на „реалния социализъм“;
– подем на нови социални движения.
Не само че причините и следствията се оказаха от еднакъв ред в една дефиниционна поредица, но тук беше допусната груба логическа грешка: подмяната на определението на същността с набор от външни признаци („заекът е уши, лапи, опашка и т.н.“).
Дефиницията на втория вид намираме у автора на редица трудове за глобализацията Уотърс: глобализацията е социален процес, при който географските граници на социалното и културно развитие отслабват и хората осъзнават, че те отслабват.
И ако те не разбират, значи ли че това не е глобализация? Те просто стават по-слаби, т.е. претърпят количествена промяна? Не качествена? Не говоря за факта, че дефиницията трябва да фиксира съдържанието на явлението, неговата основна характеристика и, за предпочитане, причините за появата във кратка форма. Ето защо много повече харесвам метафоричното, но по-точно определение на З. Бауман за глобализацията: великата борба за свят без граници, след която капиталът ще получи безпрецедентна свобода от социалните, политическите и културните ограничения.
Тук са много важни ключовите думи-указатели, които фиксират социалното съдържание, същността на процеса (конфликт), победителите (капитал) и съответно губещите. В тази дефиниция ми липсва индикация, поне намек, за причините от общо индустриално естество, които биха позволили по-точно да се определи глобализацията не толкова като количествен процес на борба за свят без граници, а като качествен резултат от този процес.
Предпочитам да определя глобализацията като процес на производство и размяна, при който, поради доминирането на информационните фактори над материалните, капиталът се превръща в електронен сигнал, т.е. свивайки се в (пространствено-)времева „точка“, се освобождава от почти всички значими ограничения на местно и държавно ниво и следователно превръща всяко пространство, в което оперира, в глобално.
Всъщност именно това освобождаване като резултато-процес е глобализацията, т.е. възможността капиталът, поради дематериализацията, да бъде едновременно на много места – и никъде, както злият дух от „Шах-наме” на Фирдоуси: „Тук съм и не съм тук”. „Пространството“ на глобализацията е, строго погледнато, не квадратурата на планетата, не двумерността, а набор от едномерности, точки на „заземяване“ на капитала под формата на собственост, власт и информация, и връзки между тези точки в реалното и виртуалното пространства, оставяйки завинаги извън социалното и информационното пространство всичко и всеки, които са извън точките и извън техния „точков свят“.
Глобализацията е поантилистки свят, точките на който са свързани помежду си с огромна нематериална („виртуална“) мрежа. Доста символично е, че терминът „виртуална реалност“ се появява през същата 1983 г., както и „глобализацията“.
И така, „пространството“ на глобализацията е пространство, компресирано в точка или набор от точкови светове. Но времето на глобализацията също е време, компресирано в точка от времето, в някакъв хроноквант. Рязкото ускоряване на темпото на живот (до такава степен, че П. Вирилио предложи нова наука – дромология, посветена на изучаването на скоростта и ускорението на времето) разделя единното време на фрагменти. Това отговаря и на фрагментарния характер на информацията. Дробно-фрагментарно, точково е времето на СМИ-тата, телевизията, управлението (мениджмънта) на повечето съвременни видове производство.
В резултат на ориентацията към момента, както пише Х. Т. Ериксен, един момент на дейност и живот се поглъща от друг, за да бъде веднага погълнат от следващия и т.н.; прекъсват се причинно-следствените връзки на възприятието, вместо тях – проста последователност и превръщането на човека във функция на момента, точка във времето. Един вид хронопоантилистки свят. Като следствие получаваме набор от пулсиращи времеви точки, а не редица от много точки, което елиминира едномерността и точковидността в „двумерност“.
Така и пространството, и времето на глобализирания свят са едномерни, точковидни и целият този свят, според уместния израз на същия Ериксен, се превръща в огромна „Леголандия“ с всички (добавено от мен) произтичащи от това социални последици.
Основният от тях е рязкото качествено укрепване на позициите на глобалния елит („глобалите” – З. Бауман, „космокрация” – Д. Дюкло, „глобокрация” – А. Фурсов) по отношение на масата от останалата част от населениете, безпрецедентно усилване в историята, тъй като световните лидери, след като станат глобални, действат и съществуват в пространство, което е фундаментално недостъпно за долните и средните слоеве (които постепенно се сливат в низините) и често невидимо за тях.
В това отношение глобализацията е социална или по-скоро гражданска „студена“ война от особен вид, в която целите се постигат предимно с външно мирни, невоенни средства (информация, психологическо въздействие, манипулация с помощта на медиите, “ медийни интелектуалци“, квазинаука и др.). За самата глобализация ще говорим повече, но тук само ще отбележим несъответствието, асиметрията на началото и края на века: триумфът на пространството, двумерността в началото и – времето, едноизмерността (точковидността) в края; съответно възход, въстания, революции на низшите класи в началото на века и възход, революция (или контрареволюция) на върховете в края.
… …
Тенденцията към ускоряване на времето и „компресията“ на пространството, която, направила качествен скок, ще доведе в края на века до победа на времето над пространството (под формата на глобализация), вече беше съвсем очевидна в началото на века, вече в пропастта между началото на историческия ХХ век и календарния. Тази тенденция, проникваща буквално във всичко – производство, ежедневие, свободно време – се реализира по два начина.
Първо, пространството се „компресира“. От една страна има по-малко бели петна. През 1909 г. Р. Пири достига Северния полюс; Приблизително по същото време руски изследователи активно работеха в Северния ледовит океан и на неговите острови. През 1912 г. Амундсен и Скот достигат Южния полюс. От друга страна, поради развитието на техническите средства – транспорт и комуникация – хората преодоляват разстоянията много по-бързо. През 1902 г. се появява първият моторен скутер. През 1903 г. – първият мотоциклет с бензинов двигател с вътрешно горене; през 1904 г. започва производството на автомобилите Ролс-Ройс (Rolls-Royce).
През 1908 г. се организира ралито Ню Йорк-Париж (през Владивосток), което отне само 169 дни. През 1901 г. Маркони тества радиотелеграф, а през 1903 г. получава радиосигнали през Атлантическия океан от Англия; Горе-долу по същото време нашият Попов активно работи в подобна насока.
Второ, рязко се ускоряват времето, темпът на производство, ритъмът на ежедневието. През 1913 г. в заводите на Форд се появява конвейерна лента. Хората обаче не само работят, но и живеят по-бързо и затова през 1901 г. се появява бързоразтворимото кафе и безопасната самобръсначка „Жилет“, която превръща бръсненето от дълъг и премерен мъжки ритуал (изправяне на прав бръснач, точни движения – който го опита знае) в сравнително бързо действие. През 1904 г. друга иновация: пакетчета чай за бързо варене; 1906 г. – масова продажба на термоси; 1907 – електрическа пералня. През 1908 г. се появява (в Англия) „бързият магазин“ – супермаркет, организиран от (американеца) Селфридж; през същата година в ежедневието навлизат чашите за еднократна употреба, електрическа ютия и домашна прахосмукачка, през 1910 г. – кафеварката на A. Коном и електрическата съдомиялна машина (подобрена версия – през 1916 г.). През 1912 г. започва да работи първата фабрика за производство на консерви.
Животът се ускорява и съвременниците отбелязват това: „Самият ритъм на живота се промени. Една година – какво ли не се случваше сега за една година! Едно изобретение, едно откритие беше заменено с друго, което веднага стана обществено достояние“, пише С. Цвайг за началото на 20 век.
Като цяло, дори в ежедневните „дребни неща“ в бита, ние дължим на „влизането“ във ХХ век много повече, отколкото обикновено се смята. Царевичните люспи и сладоледа във вафлената кофичка, целофанът и битовата електрическа лампа, ръчни часовници за жени, вътрематочно устройство (1905), сутиенът (1914, изобретен от М. Джейкъб), грамофонната плоча, цветните снимки (1912), анимационни филми; От 1907 г. започва масовата продажба на дизайнера на играчки Ф. Хорнби (изобретен през 1900 г.), а през 1913 г. се появява първият небостъргач (в САЩ) – сградата Woolworth.
Всичко това е от първите седемнадесет години на календарния двадесети век. Оттам идват цигарите Camel (1913), думата „ген“ (1909), думата „джаз“ (1913; през 1915 оркестърът на Браун ще се нарече джазов), блус-модата (1914 – „St. Louis Blues“ на У. Хенди), топеното сирене (1915); противогазът и парашутът, първото филмово студио в Холивуд (1912 г.), игрални филми, преди всичко комедии – филми с Мак Сенет, Макс Линдер и Чарли Чаплин с неговата „прекомерна физиология“ (С. Добротворски); първата редовна кинохроника за актуални събития (Франция – „Pathe Gazette“), първите комикси, бумът на „жълтата преса“.
Е, няма какво да се каже за бума на колите. През 1908 г. Ford пуска в производство автомобила Ford T (от 1913 г. той ще се произвежда на поточна линия). Автомобилите стават все по-удобни: през 1905 г. имат предпазно стъкло, през 1906 г. – огледало за обратно виждане, през 1908 г. – „чистачки“ (ръчни; през 1921 г. те ще бъдат заменени от „чистачки“ на вакуумно задвижване) . Започва производството на първите Ролс-Ройсове.
Още в началото на века се появяват първите издънки на консуматорството като начин на живот („консуматорство”). Заедно с него „дойде“ и рекламата, рекламните каталози.
Един от основните процеси на ХХ век е дерурализиране (премахване на отдалечените населени места). Милиони от селското население заминават за града (невъзможно е да се изхранват на село, земята е загубена, в резултат на което на много места аграрното общество се запазва, но става постселско). Далеч не всички, които са „кацнали“ в града, стават граждани от гледна точка на производство и социокултурно отношение (следователно дерурализацията е по-широка както от урбанизацията, така и от пролетаризацията), но все пак светът на 20 век. завършва като свят на градове с всички политически последици.
Прав е Е. Хобсбаум, който смята, че ако през първите три четвърти на ХХ в. победите в революциите идват най-често от селото или в комбинация „село – град“, то през последната четвърт на ХХв само победата в градовете и установяването на контрол в тях и над тях гарантират победата на революцията (и – ще добавя – на контрареволюцията). Светът на ХХ век завършва като Pax Urbana и това е логично развитие на една от основните тенденции на 19-ти век, увеличение на известна сума, която през втората половина на 20-ти век се превърна в качество и лицето на това качество често е толкова ужасно, че човек се пита: човешко ли е? За съжаление, то е „човешко, твърде човешко“.
В друго отношение 20-ти век продължи 19-ти, но достигна качествено различно ниво. М. О. Меншиков нарече това „вероотстъпничеството на бялата раса“ през 19 век, нейното все по-голямо изпадане в скептицизъм и нихилизъм. Двадесети век беше разцветът на крайния морален релативизъм. През 19 век, както отбелязва М. Харингтън, Ницше и Достоевски си задават въпроса: може ли едно общество да оцелее, ако вярва в фалшива теория; но 20-ти век постави много по-ужасен въпрос: може ли да оцелее общество, което не вярва в нищо, защото всичко е относително?
Изглежда, че вярата в нещо през ХХ век е заменена от Масовия Хляб (консумация) и Масовия Спектакъл (развлечение). И това е целта на масовото производство, карайки хората да консумират колкото е възможно повече. Да живееш, за да консумираш, а не да консумираш, за да живееш – това е мотото на оформилото се през 20 век „консуматорско общество“ в сърцевината на капиталистическата система. Да живееш, за да гладуваш и страдаш е „мотото“ на огромната периферия на капсистемата, мото многократно и почти безнадеждно е усилен от глобализацията.
Консумация, т.е. пазарната експанзия трябва да стимулира разширяването на производството, което осигурява повишаване на нормата на печалбата (или я запазва), т.е. основната задача на капитализма като система е безкрайното натрупване. По този начин „потребителското общество“ („златния милиард“), възникнало през ХХ век. в ядрото на капсистемата, е общество на изяждането на биосферата, чието състояние през 2000 г. е много по-зле от 1901 г. И това също е такъв резултат от ХХ век, в който началото и краят не се срещат.
Статията изглежда не е завършена, може да има продължение. Това обаче не е индицирано никъде засега.
